Манастирите във Врачанско са "пазителите на Балкана", които съчетават суровата красота на природата с вековната памет на българския народ.
Манастирите в региона се отличават с няколко ключови черти:
Трудна достъпност: Повечето са разположени в скалистите дебри на Врачанския Балкан или по стръмните склонове на Искърското дефиле, което ги е защитавало от набези.
Симбиоза с природата: Много от обителите са тясно свързани с карстовия релеф (например скалните постници на Бистрецкия манастир).
Архитектурен стил: Преобладават малки, здрави каменни постройки, характерни за епохата на Възраждането и Късното средновековие.
*в статията са използвани материали от книгата на Христо Шанов "Манастирите на България"
ДЕЙСТВАЩИ МАНАСТИРИ
1.Бистрецки манастир "Св.Йоан Пусти" и "Св.Йоан Касинец"
Описание: Бистрешкият манастир „Свети Иван Рилски“ (Пусти) е средновековен комплекс, разположен в живописните скали на Врачанския Балкан. Манастирът е вграден в отвесни варовикови скали, от които извира лековита вода и се спуска малък водопад.
Според преданията тук е било едно от първите места, където Св. Иван Рилски е водил отшелнически живот (в пещерата Постницата). Манастирът има за патрони двама светци - св.Иван Рилски и св. Йоан Богослов.
Местоположение:Бистрецкият манастир е разположен в подножието на Врачанския Балкан, над квартал Бистрец на град Враца, на около 12 км от центъра на града.
Посещение: Обикновено е отворен от сряда до неделя, от 10:00-18:00 часа
Храмов празник:Бистрешкият манастир празнува своя храмов празник и традиционен събор на 15 август – Деня на Успение на Пресвета Богородица.
Макар манастирът да носи името на св. Иван Рилски, исторически местното население се събира на поклонение именно на Голяма Богородица.
История:
Историята на Бистрешкия манастир е тясно свързана с легендите за Свети Иван Рилски и духовното възраждане на България.
Древност и Средновековие
Тракийски корени: Мястото е било свещено още в древността; манастирът е издигнат върху основите на антично тракийско светилище.
Скално начало: Първоначално комплексът е съществувал като скален скит. През XI-XII век монаси са обитавали естествените пещери в отвесните скали над днешната църква.
Връзката със Свети Иван Рилски
Според преданията, в края на IX век Св. Иван Рилски е живял в пещерата „Постницата“ над манастира.Той прекарал там в пост и молитва 40 дни, преди да се отправи към планината Рила. Това прави мястото един от най-важните центрове, свързани с живота на светеца.
Възобновяване (XVI век)
1540 г.: Манастирът е възстановен от местния първенец Димитър Дубов. От този период (1540–1544 г.) са уникалните скални фрески, изписани от самия Димитър Дубов в една от пещерите. Те са сред малкото запазени примери за средновековна скална живопис у нас.
Културен разцвет (XIX век)
Първата щампарница (1822 г.): Манастирът влиза в историята с първото българско ателие за меднографски гравюри (щампи). Тук са се отпечатвали първите хартиени икони, разпространявани из цяла България.
Зографско училище: Мястото е било важно за обучението на зографи и книжовници.
Запустяване и възраждане
Името „Пусти“: В края на XIX век манастирът е изоставен от монасите и запустява (откъдето идва и името „Св. Иван Пусти“).
1928 г.: Манастирът е обновен и отново осветен, като получава името на Рилския чудотворец.
Сгради:
Манастирският храм „Св. Иван Рилски“
Настоящият вид на църквата е от 1867 г., но е издигната върху много по-стари основи (XVI век).
Тя е еднокорабна сграда с купол и камбанария. Вътре се съхраняват ценни икони и три пласта стенописи.
Скалният скит (Старият манастир)
Това са най-старите „сгради“ на комплекса, разположени високо в отвесните скали.
Пещерата Постницата: Малка пещера, пригодена за живеене, където според преданията е отседнал Св. Иван Рилски. До нея се стига по стръмни метални стълби.
Скална църква: В една от пещерите е имало скален параклис с олтарна ниша, изсечена директно в камъка.
Стената със стенописите: В голямата пещера са запазени части от зидове и уникални стенописи от 1540 г., които показват как пещерите са били използвани като жилищни и литургични помещения.
Щампарницата (историческа сграда)
Макар и днес да не функционира, манастирът е известен с това, че тук се е намирала специална постройка за първата българска графична работилница (1822 г.).
Светини:
„Камъкът на светеца“
В пещерата Постницата се почита самото място (скалното легло), където според преданията е спял Св. Иван Рилски. За вярващите самата скала в пещерата е реликва, тъй като е осветена от присъствието на светеца.
Гравюрните плочи и щампи (1822 г.)
Това е най-значимата историческа реплика на манастира.
Тук са се съхранявали оригиналните метални и дървени плочи, с които са отпечатвани първите български хартиени икони (щампи).
Тези икони са изобразявали Св. Иван Рилски и сцени от неговото житие, превръщайки манастира в „духовна печатница“ на България през Възраждането.
Скалните фрески на Димитър Дубов
В голямата пещера са запазени реликви от средновековното изкуство — стенописи от 1540 г.
Те са изключително ценни, защото са оцелели векове в суровите условия на откритата пещера.
Изобразяват свети воини и светци, като надписите към тях са на старобългарски език.
Старопечатни книги и икони
Икони от XIX век, характерни за Тревненската и Самоковската школи.
Оцелели богослужебни книги, които са се използвали в манастирското училище.
2.Градешнишки манастир "Св.Йоан Предтеча"
Описание: Градешнишкият манастир „Св. Йоан Предтеча“ е действащ православен манастир, разположен на около 1.5 км северозападно от село Градешница (община Криводол). Известен е със своята близо 11-вековна история и живописното си местоположение
Местоположение:Сгушен е в живописното подножие на малки хълмове, точно до малка рекичка, на 1,5 км от с.Градешница и на 38 км от Враца.Манастирът е разположен в подножието на местността „Калето“, където все още личат останки от древна крепост, пазела прохода в миналото.
Посещение: Тъй като в манастира живеят малко хора, се препоръчва да пристигнете преди обяд или в късния следобед.
Храмов празник: Два пъти в годината - 7 януари /Ивановден/ - Събор на св. Йоан Кръстител и на 24 юни - Рождество на св. Йоан Кръстител
История:
Основаване: Смята се, че манастирът е възникнал през X век (по време на Първото българско царство).
Средновековие: Бил е важен духовен център, тясно свързан с близките крепости и селища.
Разрушение: Подобно на много български светини, той е опожаряван и разрушаван по време на османското владичество.
Възраждане: През 1861 г. е изградена сегашната манастирска църква върху основите на стария храм.
Сгради:
Манастирският храм „Св. Йоан Предтеча“
Впечатлява с масивната си зидария и запазени икони от XIX век. Тя е централният духовен обект в комплекса. Построена е през 1861 г.
Жилищни сгради (Монашеско крило) - Сградите са с красиви дървени чардаци, типични за българското Възраждане. На втория етаж на жилищната сграда се намира малък параклис, посветен на св. Йоан Рилски.
Светини:
Иконата на св. Йоан Предтеча: Смята се за най-голямата ценност на манастира. Разположена е в иконостаса и е обект на специално поклонение, особено по време на храмовите празници.
Възрожденски иконостас: Църквата притежава майсторски изработен дървен иконостас от XIX век с автентични икони, характерни за регионалните школи.
Параклисът „Св. Йоан Рилски“: Намира се в жилищната сграда. Счита се за специално, по-интимно място за молитва, посветено на небесния покровител на България.
3.Струпецки манастир "Св.Пророк Илия"
Описание: Струпецкият манастир „Св. Пророк Илия“ (известен като Тържишки манастир) е действащ девически манастир, разположен в живописното Искърско дефиле. Той е забележителен паметник на културата с богата история, датираща още от Второто българско царство.
Местоположение:Намира се в Искърското дефиле, на 4,5 км от с.Струпец и на 9 км от гр. Роман.
Посещение: Манастирът е отворен за посетители всеки ден от 08:00 до 20:00 ч..
Храмов празник: 20 юли – денят, в който Българската православна църква почита Свети Пророк Илия (Илинден).
История:
Основаване и Средновековие
Второ българско царство: Смята се, че манастирът е основан през този период (XII – XIV в.). Името идва от голямото тържище (пазар), което се е намирало в близост до манастира в миналото.
Османско владичество
Опустошаване: Манастирът е бил разрушаван няколко пъти от турците.
Старата църква (XVI в.): Единствената сграда, оцеляла след опожаряванията, е малката еднокорабна църква „Св. Никола“. Тя е ценен архитектурен паметник със запазени средновековни стенописи.
Възраждане (XIX век)
Това е периодът на най-голям разцвет за обителта:
1824 г.: Извършен е основен ремонт на старата църква под ръководството на Димитраки Хаджитошев от Враца.
1851 – 1857 г.: Построена е огромната триетажна жилищна сграда. Тя е една от най-дългите манастирски сгради в България (над 50 м) и е дело на майстор Витьо от село Струпец.
Революционна дейност: Манастирът е служил за убежище на Васил Левски, Никола Обретенов и други дейци, подготвящи Априлското въстание.
Съвременна история
1972 г.: Голям пожар унищожава част от стопанските постройки, но жилищните сгради и старата църква са спасени.
1991 г.: Построена е нова, по-голяма църква в двора, посветена на Свети Пророк Илия.
Статут: Днес манастирът е действащ девически манастир и паметник на културата с национално значение.
Сгради:
Старата църква „Св. Никола Чудотворец“
Малка, еднокорабна каменна сграда с полуцилиндричен свод, построена през 16 в.Стенописите в нея са изключително ценни и датират от XVI и XVII век. Тя е единствената оцеляла сграда от първоначалния средновековен комплекс.
Голямата жилищна сграда (Възрожденското крило) - Изградена между 1851 и 1857 г.
Една от най-внушителните манастирски сгради в България – дълга е 55 метра и е на три етажа Характерна възрожденска архитектура с дълги чардаци, подпрени от 60 дървени колони. В нея са разположени монашеските килии и стаите за гости.
Новата църква „Св. Пророк Илия"
Построена през 1991 г, за да поема повече вярващи, тъй като старата църква е твърде малка за службите по време на големи празници.
Каменната чешма - построена през 1862 г.
Намира се в двора и е истинско произведение на изкуството. Има четири чучура, украсени с изящни каменни релефи на птици и цветя.
Светини:
Чудотворната икона на Св. Богородица
В новата църква се намира голяма икона на Божията Майка, за която местните хора и поклонниците вярват, че помага при болести и житейски трудности. Пред нея често се оставят дарове в знак на благодарност.
Стенописите в старата църква „Св. Никола“
Това е най-ценната духовна и историческа светиня на манастира.
Те са изключителен образец на средновековната българска иконопис. Изображенията на светци и библейски сцени са запазени в автентичния си вид, въпреки пожарите и разрушенията на манастира през вековете.
Манастирската чешма (1862 г.)
Макар и архитектурен паметник, чешмата се почита като символ на пречистването. Смята се, че водата в манастира е благословена. Чешмата е украсена с каменни релефи, които носят символиката на живота и вярата.
Революционната памет
В манастира се пази паметта за Васил Левски. Килията, в която се е укривал, се разглежда като „свято място“ за българската история, където духът на свободата се е преплитал с вярата.
4.Черепишки манастир "Успение Богородично"
Описание: Черепишкият манастир „Успение Богородично“ е един от най-красивите и исторически значими манастири в България, разположен в живописното Искърско дефиле.
Местоположение:м. Черепиш, с. Лютиброд, община Мездра, на 29 км от Враца
Посещение: Всеки ден от 08:00 до 17:00 ч.
Храмов празник: Храмовият празник на Черепишкия манастир е на 15 август – Успение на Пресвета Богородица
История:
Основаване (Втора българска държава): Смята се, че е построен по време на управлението на цар Иван Шишман (XIV век). Името му идва от легендата за битката на Шишман с османците в района, след която останали „купища белещи се черепи“.
Османско робство: Манастирът е разрушаван неколкократно. В края на XVI век е възстановен от свети Пимен Зограф – бележит български книжовник, иконописец и строител.
Възраждане: През XVIII и XIX век манастирът се превръща в просветно средище. Тук е функционирало килийно училище, а книжовниците са преписвали и съхранявали ценни български ръкописи.
Сгради:
Храм „Успение Богородично“
Най-старата и важна сграда, която датира от края на XVI век, възстановена от св. Пимен Зограф.
Еднокорабна, с дебели каменни стени и полуцилиндричен свод. Пази ценни стенописи и дърворезбован иконостас.
Рашидовата къща
Издигната е на самата скала, буквално надвиснала над река Искър.
Построена е от турския паша Рашид в знак на благодарност, че дъщеря му била излекувана в манастира.
Архитектура: Класически възрожденски стил с бели стени и чардаци.
Вазовото крило (Музеят)
Сградата, в която е отсядал Патриархът на българската литература.Тук се намира „Вазовата стая“, възстановена с автентични предмети. От прозорците му се открива гледката, вдъхновила разказа „Една българка“.
Параклис-костница
В него се съхраняват черепите и костите на Ботеви четници. До него се стига по каменни стълби, откъдето се открива панорама към целия манастирски двор.
Сградата на Духовната семинария
След 1950 г. Софийската духовна семинария е преместена тук за няколко десетилетия.
Днес се използва се за административни нужди и настаняване на поклонници.
Светини:
Светите мощи: В храма се съхраняват частици от мощите на различни светци, пред които вярващите се покланят за здраве и изцеление.
Иконата на Св. Пимен Зограф: Тъй като той е възстановил манастира през XVI век, неговият лик е на особена почит. Той се смята за небесен покровител на зографите и строителите.
Чудотворната икона на Богородица: централно място заема иконата на Божията Майка, пред която хората оставят своите молитви.
Черепишкото четвероевангелие: Това е една от най-големите светини на българското златарство. Изработено е през 1612 г. от майсторите Никола и Пантелеймон. Обковът му е истинско произведение на изкуството от сребро с позлата. Забележка: Днес оригиналът се пази в Църковния музей в София от съображения за сигурност.
Дарохранителницата от 1797 г.: Изключително фино изработен църковен предмет, който свидетелства за високото ниво на художествените занаяти в манастира.
НЕДЕЙСТВАЩИ МАНАСТИРИ
5. Долнобешовишки манастир "Събор на св.Архангели Михаил и Гавраил"
Описание: Долнобешовският манастир „Свети Архангел Михаил“ е историческа православна обител, намираща се в близост до село Долна Бешовица, област Враца.
Местоположение: Намира се на 2 км от с.Долна Бешовица, на 6 км от гр. Роман
Посещение: Недействащ манастир, няма официално обявено работно време.
Храмов празник: Храмовият празник на манастира „Свети Архангел Михаил“ край Долна Бешовица се чества на 8 ноември — денят на Свети Архангел Михаил
История:
Долнобешовският манастир „Свети Архангел Михаил“ е обект с над 800-годишна история, тясно преплетена с възхода и паденията на българската държава и култура.
Основаване: Смята се, че е създаден през XII век (Втора българска държава) първоначално като болярска църква. Разположен в местността Чичера, манастирът е бил духовно средище в подножието на Стара планина.
Възраждане и архитектура
Сегашната църква: Построена е през XVI век (около 1590 – 1600 г.).
Легендата и надписи сочат, че е издигната от местния майстор Павел от Долна Бешовица, което е рядък случай на запазено име на строител от този период.
Стенописи: Първият слой стенописи датира от XVII век, но по-късно са заличени или повредени.
Връзка със Захари Зограф
Между 1843 и 1845 г. големият възрожденски художник Захари Зограф работи в манастира.
Икони: Той изписва четири основни икони – на Исус Христос, Богородица, Свети Архангел Михаил и Свети Йоан Предтеча.
Съхранение: За да бъдат опазени, днес тези оригинални икони се съхраняват в Регионалния исторически музей във Враца.
Революционна дейност
Манастирът е служил за убежище на Апостола Васил Левски по време на неговите обиколки в Северозападна България.
След разгрома на Ботевата чета, оцелели четници (включително Никола Обретенов) намират закрила и подкрепа в района.
Съвременна съдба
През XX век манастирът постепенно запада и е изоставен. Благодарение на статута си на паметник на културата с национално значение, през последните години (2020-2024 г.) е извършена цялостна реставрация на храма.
Сгради:
Главната църква
Това е единствената напълно запазена и функционираща сграда днес.
Архитектура: Малка, еднокорабна и едноапсидна постройка с масивно каменно зидарство.
Реставрация: Сградата е основно обновена – покривът е ремонтиран, стените са укрепени, а фасадата е почистена.
Интериор: Вътре са запазени части от стенописите, макар и в лошо състояние, а иконите в момента са копия (оригиналите са в Експозиция „Православно изкуство“ към Историческия музей във Враца за консервация. В манастира се намират техни копия.
Светини:
Иконите от 1843-1845 г. на Захари Зограф
Това е най-значимото духовно и художествено съкровище на манастира
Иконата на Свети Архангел Михаил: Патронът на манастира, изобразен като войн на небесното войнство.
Иконата на Богородица с Младенеца.
Иконата на Исус Христос Вседържител.
Иконата на Свети Йоан Предтеча.
6. Мътнишки манастир "Св.Николай Мириклийски"
Описание: Според местно предание, Мътнишкият манастир е бил част от верига от 12 манастира, разположени по северния склон на Врачанската планина, което подчертава неговата роля в „Светата гора“ на Врачанския Балкан.
Местоположение: Манастирът се намира на около 5 км от село Бели извор и на около 18 км от град Враца.
Посещение: Недействащ манастир, няма официално обявено работно време.Манастирската черква обикновено е заключена.
Храмов празник: Единственият момент, в който е по-вероятно да намерите храма отворен или да заварите хора, е на неговия храмов празник – Никулден (6 декември).
История:
Основаване: Смята се, че манастирът е възникнал през Късното средновековие (XV–XVI век), макар че археологическите проучвания откриват основи на много по-стара базилика в близост, което подсказва, че мястото е било духовен център още в по-ранни епохи.Манастирът носи името на река Мътница, край която е изграден.
Книжовно средище през Възраждането
През XVI–XVIII век манастирът е бил важно просветно и книжовно огнище. Манастирът е поддържал тесни връзки с другите манастири в района (като Бистрешкия и Черепишкия), формирайки духовната отбрана на българщината.
Периоди на разруха и възстановяване
Опустошения: По време на османското владичество манастирът е бил многократно нападан и опожаряван от кърджалии и турски банди.
Възстановяване (1844 г.): Сегашната църква е издигната върху старите основи през XIX век със средства и труд на местните хора от околните села.
Сгради:
Манастирският комплекс в момента е в критично състояние, като от някогашните постройки са останали само две основни части.
Манастирската черква „Св. Николай“
Това е единствената напълно запазена сграда.Представлява еднокорабна, едноапсидна постройка с притвор. Изградена е от масивен камък.
Над входа се намира прочутият каменен релеф с двете лами (дракони), който е уникален за региона.Вътрешността е пуста, без запазени стенописи или иконостас, като на места личат следи от иманярски изкопи.
Жилищната сграда (Манастирското крило)
Сградата е полуразрушена и в руини. Покривът и междинните етажи на много места са пропаднали.
Основи на стара базилика: В близост до сегашната църква личат следи от много по-стара каменна постройка, която датира от Средновековието.
Светини:
Чудотворният извор (Аязмото)
Най-голямата „жива“ светиня на мястото е карстовият извор на река Мътница.
Местните хора вярват, че водата е лековита, особено за нервно напрежение и очи.
Релефът на „Ламите“
Над входа на църквата се намира уникален за България каменен релеф. Двете преплетени лами (дракони) се смятат за мистични пазители на святото място. Според народните вярвания този символ „заключва“ злото извън храма и предпазва манастира от проклятия.
Изгубеният „Мътнишки молитвослов“
Макар и вече да не е физически в манастира, тази книга се счита за неговата книжовна светиня.
Датиран от 1578 г., той е бил доказателство за силата на българската вяра в най-тъмните векове на робството. Счита се за един от най-важните паметници на Врачанската книжовна школа.
Средновековната базилика: До днешната църква личат основите на много по-стар храм. Вярващите приемат това като знак, че мястото е „целунато от Бога“ и е свято от хилядолетия.
Духовен щит: Преданието разказва, че манастирът е част от невидимата духовна верига на „Врачанската Света гора“, която пази целия регион.
РАЗРУШЕНИ МАНАСТИРИ
*снимките по-долу са от настоящите църкви в селата с разрушени манастири
7.Врачански манастир "Св.Троица"
Местопложение: гр.Враца
Намирал се е на 3 км югозападно от Враца, в прохода Вратцата. Възникнал в 12 в. и основан от цар Асен е смятан за царски манастир. През 15 в е запустял, в края на 16 в. е възстановен, а през 17 в. е бил център на оживена книжовна дейност. Последно е разрушен през 1804 г. от кърджалиите. При разкопките през 2010 г. са открити основите на църквата и част от крепостния зид. Църквата е изградена върху основите на раннохристиянска базилика от 6 в. В началото на 17 в. до 80-те години на 18 в. в манастира съществувала книжовна школа с най-ярък представител игуменът Варлаам.
Понастоящем зидовете на манастира още личат, обрасли са с бурени и храсти. Наоколо се среща тракийска и късноантична керамика, свидетелстваща, че мястото е било обитавано преди хилядолетия. По-нагоре, сред причудливите скални зъбери има тракийско светилище.
8.Манастирище
Местопложение: с.Крета, общ. Мездра
Селото е на 18 км от Враца. През Средновековието село Горна Крета е било с 1,5 км по-западно. Там личат основите на средновековна църква и гробище от 12-14 в.
Около останките на старата църква са растяли вековни дъбове (церове), които в българската традиция се наричат „записи“. Тези дървета са смятани за свещени и са служели като „храм на открито“. Вярвало се е, че който отсече клонка от тях, ще разгневи светеца-покровител на мястото.
Днес традицията е пренесена в църквата „Св. Архангел Михаил“ (1899 г.), където се пази дареният меч на Архангела, символизиращ защитата на селото от зли сили – точно както старата църква е пазила предците на днешните жители.
 |
| Храм "Св.Архангел Михаил" 1899 г. |
9.Манастир "Св.Никола"
Местопложение: с.Баница, общ.Враца
На 8 км. западно от селото, в м.Манастирище е имало средновековен манастир, посветен на св.Николай Мириклийски Чудотворец. Открити били зидове от църква и жилищни постройки. Църквата била кръстокуполна, с голям нартекс.Смята се, че е основан през XII или XIII век, вероятно по време на царуването на Асеневци или при заселването на руски духовници след 1240 г. От този манастир произходжда т.нар. Банишко евенгелие, писано от поп Йоан в края на 13 в. В него са отбелязани всички християнски празници и почитани българските светци.
Манастирището е обявено за паметник на културата през 1963 г.
Днес православният храм „Възнесение Господне“ (известен и като „Свето Възнесение“) е важен духовен и исторически паметник за региона, построен през 1884 г. В двора на църквата са погребани костите на Ботеви четници, загинали в сражението на близкия връх Милин камък през 1876 г..
 |
| Храм "Св.Възнесение Господне", 1884 г. |
10.Манастир "Св.Неделя"
Местопложение: гр.Враца
Този манастир се е намирал отвъд Вратцата в Згориградската котловина, недалеч от манастира "Св.Троица". Той е един от съществуващите 9 манастира около Враца, към повечето от които е имало килийни училища. Просъществувал е до 18 в. и се предполага, че е разрушен от кърджалиите.
11.Манастирище
Местопложение: с.Оходен, общ.Враца
Селото се намира на 24 км. от Враца. В околностите на селото, на около 2 км от селото в м.Манастирски дол има останки от средновековен манастир "Св.Троица". При разкопките са разкрити основи на голяма средновековна църква, градище и 2 стари кладенеца.
Църквата е била правоъгълна, еднокорабна. Строена е върху по-стара сграда, датирана от 13-14 в.
Манастирището е обявено за паметник на културата с местно значение от 1963 г.
През 2016 г. е изграден православния храм "Св.Дух".
 |
| Храм "Св.Дух", 2016 г. |
12.Манастирище "Св.Георги"
Местопложение: гр.Враца
Това е един от 9-те манастира около Враца, съществували през Средновековието. Намирал се е на 5 км западно от града, в м. Мало Радоване.
От него до наши дни е останал само един надпрестолен камък с кръст. В околностите му е имало карстов извор, захранващ с вода както манастира, така и селището до него.
13.Манастирище "Св.Спас"
Местопложение: с.Веслец, общ.Враца
Селото се намира на 16 км. от Враца. В околностите на селото, в м.Манастира през 20-те години на 20 в. са разкрити зидове на голяма селищна късносредновековна църква. За пръв път е била разрушена в края на 14 в. от турците. По-късно е била възстановена, вече като манастирска. вероятно през 15-16 в. Няма данни кога е разрушен манастира, но през 30те години на 20 в е имало опит да се възстанови, но поради липса на средства това не се е случило.
От старинната обител днес са останали само основите на църквата, обрасли в растителност и разкопавани периодично от иманяри. Църковната сграда е била еднокорабна, едноапсидна, спритор. За сметка на малката и ширина - около 4 м, тя е доста дълга - над 10 м. На около 20 м източно от църквата, в дола има извор - Света вода (аязмо).
14.Манастирище
Местопложение: с.Брусен, общ.Мездра
Селото е споменато през 1430 г. под името Брусене. На няколко км от селото, в м. Манастира са разкопани останките от средновековна църква, известна на местното население като "Латинската църква". Мястото е обозначено с оброчен кръст, посветен на св.Пророк Илия.
Землището на селото е осеяно с оброчни места, които може да маркират местата на средновековни манастирски параклиси скитове - "Св.Константин" в лозята на селото, "Св.Георги" и "Св.Петър" са в м. Старата вада, "Св.Спас" в м. Орничака, "Св.Троица" е в м.Потока.
15.Манастирище "Св.Георги"
Местопложение: с.Търнак, общ.Бяла Слатина
В м.Манастирището според преданието е имало късносредновековен манастир, разрушен по време на потушаването на Чипровското въстание. Средновековната църква носела името "Св.Георги".
Църквата в селото носи името „Свети Архангел Михаил“. Тя е важен духовен и исторически център за региона и е обявена за архитектурен паметник на културата с местно значение.
 |
| Храм "Св.Архангел Михаил", 1884 г. |
16.Манастирище
Местопложение: с.Галиче, общ.Бяла Слатина
На 2 км от селото има местност Манастира, където има оброчен кръст с дата 1843 г. Съществува предание, че на това място е имало голям манастир с 40 монаси. От тук, в селската църква е пренесен престолния камък и каменната плоча. Манастирището е обявено за археологически паметник на културата през 1979 г.
В района на Галиче има останки от средновековно селище от 12-14 в, а на км от селото има следи от по-старо селище от 2300-1900 г.пр.н.е. Има и 9 тракийски селища от 2-3 в.
Основната църква в селото е православният храм „Света Троица“(1892 г).Църквата е известна със своите уникални стенописи.
 |
| Храм "Св.Троица", 1892 г |
17.Манастирище
Местопложение: с.Долна Кремена, общ.Мездра
На 3 км от селото, в м.Манастирише има следи от манастир, а на 2 км преди него са разкрити основи от стари постройки.
В землището на селото има старинна средновковната църква ."Св.Никола" представлява еднокорабна, едноапсидна постройка с притвор. Градена е от ломен камък споен с хоросан,а стените на притвора до 1,90 м височина са от тухли.
Църквата е изграждана на три етапа. От най-старата ѝ, източна част, чиито основи са положени през XIII-XIV в., днес не е останало много.
През ХVІІ век църквата е била разширена на запад, от тази част е останала само южната стена.
Окончателния си вид черквата придобива през 1872 г. , с изграждането на притвора,датата е издълбана на камъка над входната врата,на западната фасада.
Вероятно някога цялата вътрешност на църквата е била изписана, днес са останали само възрожденските стенописи в притвора, но и те са на път да изчезнат.
От долнокременската църква „Св. Никола“ са едни от най-старите и най-интересни в иконографско отношение икони във Врачанския край - "Св.Никола" от края на ХVІІ век, "Св.Богородица" от края на ХVІІІ век.
18.Манастирище
Местопложение: с.Нивянин, общ. Борован
На 1-2 км от селото, в местността Селище има останки от антично и средновековно селище. Манастирището не е датирано.В Селището се намира късноантична и средновековна керамика. Изравят се и християнски погребения.
В селото има храм "Св.Параскева", построен през 1889 г. Стенописите са дело на майстор Велко Илиев от Дебърската художествена школа.
  |
19.Манастир "Св.Илия"
Местопложение: с.Старо село, общ. Мездра
Основите му са разкрити през 1941 г. в прохода Вратцата до Старо село. Намерена е плоча с надпис, че манастирът е построен през 13 в. по времето на Асеневци и подарен на средновековния град Вратица. Разрушен е в края на 14 в след идването на турците. От този манастир произхожда псалтир от 1559 г., което предполага, че е бил възстановяван.
Основната светиня в селото днес е църквата „Свети Георги Победоносец“, строена през 1832 г..
 |
| Храм "Св.Георги", 1832 г |
20.Манастирище "Св.Благовещение"
Местопложение: с.Ракево, общ.Криводол
В местността Манастира е оброчището "Св.Благовещение", с което е отбелязано мястото на разрушен средновековен манастир.Има следи от еднокорабна средновековна църква, разрушена в края на 14 в.
Църквата "Св.Борис Покръстител" е построена през 1940 г. с дарения от местните хора.
 |
| Храм „Св. цар Борис I Покръстител“, 1940 г |
21.Седановски манастир
Местопложение: гр.Оряхово
Някогашното село Седановци сега е част от гр.Оряхово. Според преданието, манастирът е бил унищожен след идването на турците в края на 14 в, а калугерите били избити. По-късно е бил възстановен, защото е споменат в османски регистри от началото на 16 в. с името на манастирската църква "Св.Димитър".
Днес в Оряхово има 2 църкви - "Св.Георги" и "Успение Богородично". Храмът "Св.Георги" е построен през 1837 г. и разполага с уникални икони от XIX век, дело на майстори от Дебърската школа.
 |
| Храм "Св.Георги", 1837 г, |
22.Манастирище "Св.Троица"
Местопложение: с.Бързина, общ.Хайредин
Манастирището се намира на 1,5 км от селото в м.Турек. Известно е под името "Латинското манастирче". През Късното Средновековие е било оброк с престолен камък, с надпис, посветен на Св.Троица. Обредите край оброка са продължили до началото на 20 в и на патронния празник населението се е събирало на курбан и водосвет.
Храмът в селото "Св.Параскева" е построен през 1935 г изцяло с дарения от местните жители. Има нужда от спешно възстановяване.
 |
| Храм "Св.Параскева", 1935 г |
23.Манастирище
Местопложение: с.Пудрия, общ. Криводол
Манастир с патрон св.Кирик и средновековна кула е имало на 3 км от селото в м.Манастира. В края на 14 в. е разрушена от турците. Сега в м.Манастира има само оброчен кръст.
Църквата "Св.Троица" е построена с камъни от руините на стара манастирска църква в района. До края на XIX век (около 1897 г.) все още са стърчали стените на стария манастир „Свети Кирик“, но местните жители са ги използвали за градежа на сегашния храм в селото
 |
| Храм "Св.Троица", 1897 г |
24.Манастирище
Местопложение: с.Манастирище, общ. Хайредин
В местността Манастира има развалини от стар манастир. Останките му се виждали до 30-те години на 20 в. В района на Манастирище има множество оброчища (например „Старио кръст“), които свидетелстват за старата християнска традиция в региона.
Изграждането на настоящия храм „Св. св. Константин и Елена“ (известен и като „Св. Царей“) започва през лятото на 1897 г.
 |
| Храм "Св.Царей" /Св.Константин и Елена/, 1897 г |
25.Манастирище "Св.Никола"
Местопложение: с.Типчевица, общ.Мездра
Следи от стар манастир има в м.Креща. Манастирският комплекс "Св.Никола Летни" е построен през 13 в. по време на Второто Българско Царство. Горите около манастира били гъсти и непроходими и това го запазило дълго време от турското нашествие. Църквата на манастира била с размери 10х14,4 м, с дебелина на зидовете 1,20 м. Манастирът е разрушен от черкезите в края на петвековното робство.
Сега, до манастирските останки има построен параклис "Св.Никола Летни".
Храмът в селото се казва "Св.Димитър" и е построен през 1830 г.
 |
Останки от манастира и параклис "Св.Никола Летни" 26.Пустио манастир Местопложение: с.Лесура, общ.Криводол Манастирът е бил ситуиран в местността Крънино, на 1,5 км от Градешнишкия манастир. На мястото на манастира бил изграден некропол, в който били погребани избитите хора от средновековното селище и крепост след турското нашествие в края на 14 в. Според легенда, орел вдигнал една букова дъска от Пустио манастир, които брат и сестра искали да възстановят и като прелетял, я пуснал на мястото, където през 1861 г се застроил Градешнишкият манастир. Така възрожденският манастир "Св.Йоан Предтеча" се смята за приемник на средновековният пуст манастир. Църквата в селото "Успение Богородично" е построена през 1841 г.  27.Скален манастир Местопложение: с.Царевец, общ.Мездра Скалният манастир и скалните рисунки се намират близо до село Царевец, община Мездра (на около 8 км от града). Местността е известна като „Говедарника“, където в пещери и ниши са открити скални рисунки, датиращи от различни епохи. Мястото предлага тишина, спокойствие и исторически следи от средновековието. В пещерите „Говедарника“ и "Средния камик" са открити скални рисунки и късносредновековни надписи.В района има исторически следи от XII-XIV век, включително църквата „Свети Николай“, която се намира в самото село. |
В една вертикална ниша в Средни камик с тънко метално острие е издълбан следният надпис: АСЬ БРАТ ТОМЕ ПИСАХЬ НА КАМИЦЕ КГОИ ДОХОДИХЬ ХРАМЬ НА М..САНАРЬТ / "Аз брат Тома писах на камък когато дойдох на храма на манастира."
Средновековната църква "Св.Никола" може да се отнесе към края на ХІV и началото на ХV в. Църквата е укрепвана и достроявана през 1747г. (надпис върху най-горния градивен камък на вратата).През 1844 г. тревненският майстор-резбан Ангел Симеонов изработва дърворезбен иконостас, а местният иконописец даскал Петко рисува иконите. Иконостасът отдавна не е на мястото си, голяма част от иконите му са безследно изчезнали, а други се съхраняват в Археологическия музей в София.Средновековната църква „Св.Никола“ е обявена за паметник на културата от национално значение в Държавен вестник бр. 90 от 1965 г.
28.Врачански скален манастир "Св.Илия"
Местопложение: гр.Враца
Намирал се е вдясно от Вратцата, в м. Манастирището. Манастирът е бил царски, построен с дарение от Михаил Втори Асен (1246-1256 г).
Манастирската църква била еднокорабна, с размери 13 х 5 м. Oсновите и са разкрити през 1941 г. Църквата е била изографисана.
В близост до църквата е имало антично или средновековно градище.
29.Бенедиктски манастир "Дева Мария"
Местопложение: с.Бърдарски геран, общ.Бяла Слатина
Село Бърдарски геран е заселено с българи католици и германци от Банат, дошли в България след 1878 г.
Банатските германци обособяват свой квартал и издигат църквата "Дева Мария, Майка на Светата Надежда", около която по-късно се оформил бенедиктски девически манастир с католическо училише. Това се случило през 1887 г.
През 1930 г. започва строеж на църква "Св.Йосиф", която е завършена през 1936 г. В нея е служил отец Евгени Босилков, убит от комунистите през 1952 г. Той е обявен за блажен от папа Йоан Павел Втори.
През 2000 г. в манастира към храма "Дева Мария" идват 4 сестри от Ордена на бенедиктинките от Загреб. Към момента се събират средства за реставрация на храма, който е в лошо състояние.
30.Mанастир "Св.Троица"
Местопложение: с.Хърлец, общ.Козлодуй
Манастир, посветен на Света Троица е имало на 5 км от селото, в м. Манастира. След построяването на АЕЦ Козлодуй мястото станало с ограничен достъп.
Кръст с надпис от този манастир се съхранявал в Етрополския манастир и от него се разбрало, че през 16-18 в. Хърлецкият манастир е съществувал. По предание манастирът бил съсипан от ордите на Осман Пазвантоглу през 18 в. и запустял.
Инициатор за построяването на селската църква "Успение Богородично" в Хърлец бил отец Марин, който някога е служил в манастира "Св.Троица". Църквата е завършена в 1884 година. Зографията на храма е дело на дебърския майстор Велко Илиев.
Храм "Св.Троица", 1884 г.31.Mанастир "Св.Богородица"
Местопложение: гр.Враца
През 1900 г. на десния бряг на р.Дъмника, местни жители разкопават средновековен некропол от времето на Първото българско царство.
32.Късноантичен манастирски комплекс
Местопложение: с.Очин дол, общ.Мездра
В местността Пресветицата, при разкопки е разкрит късноантичен култов комплекс, състоящ се от голяма еднокорабна църква с нартекс, параклис и дарохранителница.
Църквата има два строителни периода. Размерите и са 18,9 м х 9,4 м. Градежът е от ломен камък, споен с бял и розов хоросан. Комплексът е датиран от 5-6 век.
През 12-13 в. до параклиса е възникнало малко гробище.
Оброчните места в Очин дол били пет, така че образували кръст по местоположение,който защитавал селото.И до ден днешен са запазени ритуалите,оброци има в местностите: "Пресветица"(оброк на мястото на разкрития раннохристиянски храм); "Падеш" - оброк "Св.Спас",разположен ,на най-голяма надморска височина-750 м.; "Шуман"-оброк "Св.Дух",според преданието тук Свети дух е слизал при вярващите като вятър); "Кръст" - оброкът се е извършвал на Петковден.
33.Епископска ранновизантийска базилика
Местопложение: с.Лютиброд, общ.Мездра
Раннохристиянската базилика се намира източно от Ритлите, над жп-линията. На мястото са проведени археологически разкопки през периода 1967-1972 г. от Г. Джингов и С. Машов. Разкрити са останки на езическо светилище и две църковни сгради, разположени на 10 м една от друга. Едната е малка еднокорабна църква (датирана към IV в.), която е унищожена при разширяването на терена за жп линията на гара Лютиброд. Другата църква е голяма трикорабна базилика, която е претърпяла значителни преустройства и допълнителни градежи. Първоначално е била триконхална, с размери 18 х 13 м. Тя е изградена на мястото на езическото светилище. Вътрешността на храма е била богато украсена. Открити са 14 йонийски капители с растителни, геометрични и животински мотиви. Разкрити са още голям брой колони, бази, фрагменти от преградни плочи и др. В притвора на базиликата е открит каменен саркофаг, принадлежащ вероятно на погребан тук висш духовник. Според археологическите данни базиликата е била построна през V в. като епоскопски храм, а в началото на VI в. е разрушена. Скоро след това е била възстановена. В началото на VII в. и тази втора базилика е била разрушена и изоставена, а част от нейните руини, които са били по-добре запазени, са използвани за други цели.
Средновековната църква „Св. Георги”
Изучаването на историята и археологията на това живописно място, сред природния феномен „Ритлите“, започва от дълбока древност. През средновековието на местата на високите тераси край българската крепост и селище Коритен град, в които се откриват останки от римско време, са изградени паметници, които са сред най-добрите примери на българското средновековно строителство от периода на Втората българска държава (XII–XIV в.).Най-ценният паметник от средновековния Коритен град е църквата „Свети Георги Победоносец“. Тя представлява трикорабна базилика с три полукръгли апсиди на източната страна и три входа (от запад и от север), като днес е частично разрушена. Изградена е от ломен камък с дебели зидове (0,90 м) и спойка от бял хоросан. Размерите на сградата са 11,30 x 9,15 м.
Стенописи: В храма са открити два пласта стенописи. По-късният пласт се датира към XIV век и е изпълнен с голямо майсторство.
Гробове и накити: При разкопките (първите от които са през 1921 г.) са проучени 46 гроба. В тях са намерени бронзови и сребърни накити – обици, пръстени и огърлици, датирани към XII–XIV век.
Консервация: През 1971 г. църквата е обявена за паметник на културата с национално значение. През 2011 г. е извършена цялостна реставрация и консервация на обекта.
Средновековен храм "Св.Георги" 12 -14 в.
Няма коментари:
Публикуване на коментар