Област Монтана е богата на духовни и исторически паметници, като тук се намират едни от най-красивите и добре поддържани манастири в Северозападна България. Културно-историческото наследство на манастирите в област Монтана е тясно преплетено с три основни направления: националноосвободителните борби, архитектурното изкуство на Възраждането и духовната приемственост.
*в статията са използвани материали от книгата на Христо Шанов "Манастирите на България"
ДЕЙСТВАЩИ МАНАСТИРИ
1.Брусарски манастир "Св.Архангел Михаил"
Описание: Брусарският манастир „Св. Архангел Михаил“ е паметник на културата с богата, но трудна съдба, чието архитектурно и художествено описание отразява както майсторството на възрожденските традиции, така и следите на времето.
Местоположение: Разположен е на възвишение (хълм) над железопътната линия София – Лом, по десния бряг на река Нечинска бара. Намира се на 1 км. от гр.Брусарци
Посещение: Към момента Брусарският манастир „Св. Архангел Михаил“ няма фиксирано работно време, тъй като не е постоянно действащ и в него не живеят монаси
История:
Основаване: Според местни предания манастирът е основан още по времето на Второто българско царство.(XI–XII в.).
Разрушаване (1720 г.): Това е най-трагичната дата в летописа на обителта. След Чипровското въстание и последвалите размирици, турски орди опожаряват манастира до основи и избиват всички монаси.
Запустение: След погрома мястото остава пустиня за повече от век, като само основите на старата църква са напомняли за съществуването му.
Възстановяване (1840 г.): С усилията на местното население и будни българи от Брусарци, манастирът е издигнат отново върху старите руини.
Борби за независимост: През Възраждането манастирът се превръща в средище на националноосвободителните борби. Тук са намирали убежище четници и революционери.
Западане: След 1944 г. манастирът постепенно замира. Липсата на монашеско братство и отдалечеността му водят до набези на иманяри и кражби на ценни икони.
Възобновяване (1989 г.): Правени са опити за неговото съживяване, но той остава „периодично действащ“.
Днес: Манастирът е обект на консервация и грижи от страна на Видинската митрополия, като се полагат усилия да се съхрани малкото останало от неговото минало.
Празник: Храмовият празник на Брусарския манастир е 8 ноември — денят, в който Българската православна църква чества Архангеловден (Събор на св. Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили)
Сгради:
Манастирската черква (Централна сграда):Това е единствената напълно запазена и поддържана сграда. Тя е масивна, каменна и е основният обект на интерес заради ценните си стенописи от 30-те години на XX век.
Монашеско крило: В миналото е имало масивна двуетажна сграда, която е служила за настаняване на монасите и игумена. Днес тя е в руини. Покривът и етажите са пропаднали, като са останали само части от зидовете. Сградата е необитаема и опасна за влизане.
Светини:
Чудотворните стенописи (1935–1939 г.)
Най-голямата светиня на манастира днес са неговите стенописи, дело на зографите Милетий Божинов и Мирче Илиев. Те са представител на късната Дебърска художествена школа.
Изображенията на Св. Архангел Михаил и други светци се считат за изключително въздействащи, като местните вярват, че молитвата пред тях има особена сила, въпреки лошото състояние на мазилката на места.
Оцелелите икони
Макар манастирът да е бил обект на системни кражби от иманяри, в него все още се съхраняват (или се изнасят за съхранение в Добридолския манастир) ценни възрожденски икони. Те са оцелели при опожаряването през 1720 г. и са били върнати в храма след възстановяването му през 1840 г.
„Мъченическото място“
Самата земя, върху която е изграден манастирът, се почита като свещена. Мястото е напоено с кръвта на монасите, избити от турците през 1720 г.
Храмовият патрон – Св. Архангел Михаил
Светителят се почита като вожд на небесното войнство и пазител на душите. На храмовия празник (8 ноември) много хора идват тук с надежда за изцеление и защита, вярвайки, че светецът-покровител не е напуснал разрушената обител.
Реликви от старото строителство
В основите на сегашната черква са вградени камъни от средновековния храм, за който се вярва, че датира още от византийско време. Тези „живи камъни“ се смятат за връзка с първите християни по тези земи.
2.Клисурски манастир "Св.св.Кирил и Методий"
Описание: Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий“ е един от най-впечатляващите духовни комплекси в България, известен със своята архитектура във възрожденски стил, богато изографисани храмове и спокойна планинска атмосфера.
Местоположение: Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий“ се намира в Северозападна България, разположен в подножието на връх Тодорини кукли в Западна Стара планина. Намира се на около 9 км от град Вършец и на 4 км от село Бързия.
Посещение: Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий“ е действащ девически манастир и е отворен за посетители целогодишно всеки ден: от 08:00 ч. до 19:00 ч.
История:
Основаване (XIII век)
Манастирът е създаден около 1240 г. (по времето на цар Иван Асен II). Първоначалното му име е било Врещицки манастир, заради близостта му до река Врещица. През този ранен период той е бил важен книжовен и духовен център за района.
Период на разрушения (XV – XIX век)
По време на османското владичество манастирът е разрушаван неколкократно:
Първото голямо разрушение е в началото на XV век.
Възраждане (1715 г.): Възстановен е от йеромонах Теодосий, но по-късно отново е опожарен.
Трагедията от 1862 г.
Това е най-мрачната страница в историята на обителта. По време на честването на деня на Светите братя Кирил и Методий, манастирът е нападнат от редовна турска войска и башибозук (водени от Пашата на Берковица).
Опожаряване: Манастирът е изравнен със земята.
Жертви: Избити са десетки миряни, духовници и деца, потърсили спасение в него. Днес в манастира се съхраняват костите на загиналите в параклиса-костница.
Възстановяване (Края на XIX век)
През 1869 г. родолюбивият българин Александър Дамянов (архимандрит Антим) започва възстановяването му със собствени средства и дарения от местното население.
Сегашната съборна църква е построена в периода 1887–1890 г.
През 1937 г. храмът е официално осветен от Видинския митрополит Неофит, а стенописите са завършени от известни български майстори.
Съвременен статут
Дълго време манастирът е бил мъжки, но от 2008 г. е преобразуван в девически. Днес в него живеят и творят монахини, които поддържат иконописно ателие и голямото манастирско стопанство.
Празник: Тъй като манастирът носи имената на Светите равноапостоли Кирил и Методий, неговият основен празник е на 11 май.
Една от най-големите традиции на обителта е празнуването на Светли петък (първият петък след Великден).
Празник на Живоприемния източник: Този ден е посветен на Божията майка и лековитите води. Тъй като манастирът разполага с известно аязмо, Светли петък се счита за един от най-важните дни в годината за комплекса.
Сгради:
Съборна църква „Св. св. Кирил и Методий“: Издигната между 1887 и 1890 г., тя е внушителна трикорабна, кръстокуполна базилика с осемстенен купол. Характерна е със своя открит притвор и две високи камбанарии, разположени от двете му страни.
Параклис „Св. Никола“: По-малка църква, изградена върху основите на стария манастирски храм. През 1998 г. е основно реновиран.
Жилищни корпуси: Комплексът разполага с три големи триетажни сгради във възрожденски стил, които включват килии за монахините и стаи за гости. Общият капацитет за настаняване е около 80 легла.
Магерница (манастирска кухня): Построена през 1869 г. от архимандрит Антим Дамянов – това е първата сграда, издигната при възстановяването на манастира след опожаряването му.
Манастирски ресторант: Намира се в една от сградите и предлага ястия от традиционната българска кухня, приготвени с продукти от стопанството.
Музей и ателие: В една от жилищните части се помещава Църковно-историческият музей, а от 2008 г. функционира и иконописно ателие, където монахините работят по традициите на Охридската школа
Стопански двор и ферма: Разположени в задната част на комплекса, те включват сгради за животните и складове. Тук се произвеждат органични млечни продукти, мед и сладка.
Аязмото: Макар и да не е сграда в класическия смисъл, параклисът над лековития извор е важна част от комплекса, разположена в близост до стопанските постройки.
Светини:
Чудотворната икона на Св. св. Кирил и Методий
Това е централната светиня на манастира. Смята се, че иконата има особена сила да помага на ученици, студенти и хора, търсещи просветление. Много вярващи споделят за изцеления и подкрепа след молитва пред образа на светите братя.
Параклис-костница на мъчениците от 1862 г.
В основите на манастира се пазят костите на загиналите по време на трагичното опожаряване през 1862 г. Мястото се почита като свещено, тъй като стотици миряни и духовници са приели мъченическа смърт в името на вярата си.
Частици от мощи на светци
В празнични дни или при специално поискване, в главната църква се изнасят за поклонение мощехранителници с частици от мощи на различни светци, съхранявани в манастирската ризница.
Лековитото Аязмо (Живоприемен източник)
На около 10-15 минути пеша над манастира се намира лековит извор.
Вяра: Водата се смята за чудотворна, особено за очни заболявания и душевна успокоение.
Традиция: На Светли петък (след Великден) тук се извършва голям водосвет. Самият извор е каптиран в малък параклис, където хората оставят дарове и се молят за здраве.
Иконите от Охридската школа
В манастира се пазят ценни икони, изработени от сестрите в манастирското ателие. Те следват стриктно древните канони на Охридската живописна школа, което ги прави не само произведения на изкуството, но и силни духовни предмети, заредени с молитва.
3.Лопушански манастир "Св.Йоан Предтеча"
Описание: Лопушанският манастир „Св. Йоан Предтеча“ е един от най-важните духовни и културни центрове в Северозападна България, обявен за паметник на културата с национално значение. Неговото значение се корени в историческата му роля по време на Възраждането, архитектурната му уникалност и реликвите му.
Местоположение: Лопушанският манастир „Св. Йоан Предтеча“ се намира в Северозападна България, в Чипровския дял на Стара планина. Разположен е в долината на река Дългоделска Огоста, в непосредствена близост до село Георги Дамяново
Посещение: Лопушанският манастир „Св. Йоан Предтеча“ е отворен за посетители всеки ден от 08:30 до 18:00 ч.
История:
Древен произход: Смята се, че на мястото е имало манастир още по времето на Втората българска държава, който е бил разрушен при османското нашествие.
Възраждане (XIX век): Сегашният манастирски комплекс е издигнат през 1850–1853 г. върху руините на стария манастир. Основната заслуга за възстановяването му имат архимандрит Дионисий и йеромонах Герасим.
Архитектурен разцвет: Съборната църква „Успение Богородично“, завършена през 1853 г., е дело на известния майстор Лило. Тя е втората по големина манастирска черква в България след тази на Рилския манастир.
Връзка с Вазов: През 1879–1881 г. Иван Вазов често е посещавал обителта, докато е бил съдия в Берковица, и се смята, че манастирът е послужил като вдъхновение за части от романа му „Под игото“.
Празник:
Сгради:
Съборен храм „Успение Богородично“: Това е основната сграда в манастира, построена между 1850 и 1853 г. от майстор Лило.Представлява трикорабна псевдобазилика с пет купола върху осмостенни барабани. От три страни (север, юг и запад) е обградена от открита аркадна галерия с 12 цилиндрични колони. Вътрешността му е известна с впечатляващия си резбован иконостас, дело на Стойчо Фандъков.
Малката църква "Св.Пророк Предтеча Йоан Кръстител"- разположена срещу съборния храм
Храм - костница "Рождество Богородично" - В нея са положени тленните останки на десетки (според някои източници стотици) мъже, жени, деца, монаси и свещеници, избити от османските войски при потушаването на Чипровското въстание през 1688 г..
Жилищни сгради (Северно и южно крило):Новото жилищно крило е издигнато след 1989 г. под ръководството на архимандрит Амвросий. То се отличава с два красиви дърворезбовани чардака.
Манастирът е действащ мъжки манастир и предлага стаи за нощувка на поклонници и гости.
Белокаменна чешма: Разположена е в манастирския двор и е един от забележителните обекти в комплекса.
Светини:
Чудотворната икона на Света Богородица
Най-голямата ценност на манастира. Иконата е намерена през 2014 г., зазидана в стена на църквата. Откриването става след съновидение на вярваща жена от София, която описва точното място.Тя е оцеляла след опожаряването на манастира през Чипровското въстание. Смята се за чудотворна и помага на хора с тежки заболявания и бездетни семейства.
Свети мощи
В малката църква „Св. Йоан Кръстител“ са изложени за поклонение частици от мощите на видни светци: св.Йоан Предтеча, св.Иван Рилски, св. Пантелеймон, св. Серафим Саровски, св.Трифон
Резбованият иконостас
Разположен в главната църква „Успение Богородично“, той е шедьовър на Самоковската школа.Иконите на него са дело на видните зографи Николай и Станислав Доспевски.
4. Чипровски манастир "Св.Иван Рилски"
Описание: Чипровският манастир „Свети Иван Рилски“ е един от най-важните духовни и исторически центрове в Северозападна България. Значението на Чипровския манастир се определя от неговата роля като „крепост на вярата и българщината“ в Северозападна България. Най-голямото чудо за местните е самият факт, че манастирът съществува днес. Разрушаван 6 пъти до основи, той винаги е бил въздиган наново на същото място. Вярва се, че молитвите на св. Иван Рилски пазят това място „живо“, въпреки опитите на завоевателите през вековете да го заличат напълно.
Местоположение: Разположен е на около 6 – 7 км североизточно от град Чипровци.
Посещение: Всеки ден от 8:00-17:00 часа
История:
Основаване и Ранно средновековие (X – XIV в.)
Основан е през X век. Според исторически сведения на Петър Богдан, манастирът остава духовен център въпреки татарските и маджарските нашествия през XIII в..В този ранен период той е важно средище за превод на богослужебни книги и подготовка на свещеници.
Периодът на османското владичество (XV – XVII в.)
Център на католицизма и православието: Чипровци е бил процъфтяващ град на рудари и занаятчии. Манастирът е играл роля в поддържането на вярата и е бил свързан с дейността на видни българи като Петър Парчевич – епископ и дипломат, работил за освобождението на България.
Чипровското въстание (1688 г.): Това е най-трагичният и същевременно героичен момент. Манастирът служи за убежище и опорен пункт на въстаниците. След потушаването на бунта е напълно разрушен и опожарен.
Възраждане и по-нова история (XIX – XX в.)
Шестте разрушения: През вековете манастирът е разрушаван общо 6 пъти: през 1412, 1688, 1806, 1828, 1837 и 1876 г..
Настоящ вид: Сегашната манастирска църква е построена през 1829 г.. През 1876 г. обителта отново става бойно поле по време на Сръбско-турската война, когато четите на Панайот Хитов и Филип Тотю водят тежки сражения тук срещу турския гарнизон.
Празник: Храмовият празник на Чипровския манастир „Свети Иван Рилски“ се чества ежегодно на 19 октомври. Това е денят, в който Българската православна църква почита паметта на своя небесен покровител св. Иван Рилски Чудотворец.
Сгради:
Съборната църква „Свети Иван Рилски“
Изградена е през 1829 г. Тя е масивна, еднокорабна каменна постройка с една апсида.Впечатлява с дърворезбования си иконостас и ценни икони от XIX век. Стенописите са по-късни, но следват православната традиция. Храмът има висок осмостенен купол, който е рядкост за региона от този период.
Кулата-костница (Пантеонът)
Това е най-разпознаваемата сграда в комплекса и е триетажна каменна кула с външно стълбище.. Построена е като паметник на загиналите в Чипровското въстание (1688 г.).
В приземния етаж се съхраняват костите на въстаниците в стъклен саркофаг. Горните етажи служат за параклис и камбанария.
Кулата е издигната на мястото на старата манастирска кула, разрушена от османците.
Жилищни и стопански сгради - Те заграждат манастирския двор от три страни, създавайки уютно и защитено пространство. Характеризират се с бели фасади и дървени чардаци в типичен възрожденски стил.
Светини:
Частица от мощите на св. Иван Рилски
Това е най-голямата духовна ценност на обителта. Мощите са изложени за поклонение в главния храм. Смята се, че свети Иван Рилски е небесен покровител на манастира още от неговото основаване през X век, а присъствието на частица от неговото тяло превръща мястото в център на силна молитвена енергия.
Костите на чипровските въстаници
В приземния етаж на Кулата-костница се съхраняват костите на загиналите герои от Чипровското въстание (1688 г.). За местните хора и за посетителите това са „свети кости“ – символ на саможертвата за вярата и свободата. Те са положени в стъклен саркофаг, пред който често се палят свещи в знак на почит.
Чудотворни икони
Иконата на св. Иван Рилски: В храма има стара икона на светеца, пред която вярващите се молят за здраве и изцеление.
Богородични икони: Манастирът пази ценни образци на възрожденската иконопис, които се отличават с характерния за региона стил.
НЕДЕЙСТВАЩИ МАНАСТИРИ
5. Гушовски манастир "Св.Архангел Михаил"
Описание: Гушовският манастир „Свети Архангел Михаил“ е историческа и духовна забележителност, разположена в Северозападна България, на около 7 км от град Чипровци. Днес манастирът е в руини, но мястото остава важно културно-историческо средище и популярна туристическа дестинация.
Местоположение: До манастира се стига по асфалтиран път, който е в много добро състояние след ремонт през 2019 г.. Пътуването с кола отнема около 10–11 минути.
Посещение:Тъй като Гушовският манастир не е действащ, а е исторически обект на открито (руини), посещението му има по-скоро характер на излет сред природата
Празник: Курбанът на 6 септември: Всяка година на това място се готви ритуален курбан. Това е продължение на древната легенда за елена, който сам се е предлагал в жертва. Днес традицията е израз на благодарност и почит към предците.
История:
Основаване: Манастирът е изграден през XVII век и бързо се превръща във важно просветно и културно средище.
Резиденция: В началото на XVII в. тук е отсядал Софийският католически владика по време на посещенията си в региона.
Влияние: Заедно с Чипровския манастир „Св. Иван Рилски“, Гушовският манастир е играл ключова роля за развитието на Чипровци като водещ книжовен център в Северозападна България
Роля в Чипровското въстание (1688 г.)
По време на Чипровското въстание манастирът е служил за подслон и база на въстаниците.
Според историческите сведения, именно тук оттеглилите се чети са дали последен отпор на османските войски преди окончателното потушаване на бунта.
Разрушение: След разгрома на въстанието през 1688 г., манастирът е бил напълно опожарен и разрушен от османските орди. Оттогава той остава в руини, като днес са видими само основите на църквата, вкопани на около 2 метра в земята.
Легенда:
Името на манастира е свързано с древна легенда, която се предава от поколения:
Чудото: Всяка година на храмовия празник от планината сам е слизал елен с бяло петно на шията (наричан „гушовец“), който се е принасял в жертва.
Нарушената традиция: Една година хората не изчакали елена да си почине и да пие вода, а го заклали веднага. След този акт еленът престанал да идва, а манастирът скоро след това бил сполетян от беди
Светини:
Каменният кръст (Оброчището): Това е най-силният духовен символ на мястото. Разположен е на възвишение непосредствено над руините на манастира. Кръстът маркира мястото като оброчище – свещена територия, където се извършват обреди за здраве и защита. Вярва се, че той пази паметта на загиналите във въстанието.
Вкопаната църква: Макар и без покрив, основите на манастирската църква се почитат като свято пространство. По традиция, характерна за времето на османското владичество, тя е изградена ниско в земята. Посетителите често оставят икони и палят свещи сред оцелелите зидове.
Свещената вода (Чешмата): В непосредствена близост има чешма, чиято вода се смята за чиста и лековита, тъй като извира от недрата на Стара планина под самия манастир.
Свети Архангел Михаил (Патрон): Манастирът е посветен на предводителя на небесното войнство. В християнската традиция той е пазител на душите и борец срещу злото, което пряко кореспондира с ролята на манастира като последна крепост на въстаниците.
6. Расовски манастир "Св.Троица"
Описание: Манастирът в с. Расово, област Монтана, е посветен на „Света Троица“. Той се намира почти в центъра на селото, което го прави един от малкото манастири, разположени вътре в населено място.
Местоположение: Намира се почти в центъра на село Расово. До него се стига лесно по пътя от Монтана към Лом
Посещение:Тъй като манастирът се обслужва основно от местната общност и е в процес на постоянно възстановяване, няма строго фиксирано туристическо работно време. Обикновено е отворен по време на големи християнски празници и неделни служби.
Празник: Тъй като манастирът носи името „Света Троица“, неговият най-голям празник е на Петдесетница. Това е подвижен празник, който се пада 50 дни след Великден:
История:
Историята на Расовския манастир „Света Троица“ е уникална, тъй като той е сред малкото имоти в България, които исторически принадлежат на Света гора (Атон).
Връзка със Света гора (началото на XX век):
Манастирът е основан като подворие (метох) на българската келия „Достойно есть“ (към манастира „Зограф“) в Атон.
През 20-те години на XX век тук се развива мащабна духовна и просветителска дейност. Под ръководството на иеросхимонах Йоан се печатат духовни книги, изработват се икони и църковни одежди.
На 5 юни 1926 г. с указ на цар Борис III е създадена Ефория „Зограф“, чиято цел е да подпомага българските светини в Атон, включително и келията, свързана с Расово.
Период на застой (средата на XX век):
След смъртта на иеросхимонах Йоан и промяната на политическия режим в България след 1944 г., дейността на манастира постепенно затихва.
Сградите започват да се рушат, а мястото потъва в разруха и безстопанственост за десетилетия.
Съвременно възраждане:
През последните години манастирът започва да води „нов живот“ благодарение на инициативата на доброволци и местни жители.
С помощта на дарения и труд на миряните се извършват спешни ремонти на сградите, за да се съхрани този рядък за България светогорски имот.
Сгради:
Манастирският комплекс е компактен и се намира в рамките на селото.
Манастирска жилищна сграда: Това е основната постройка, която е служила за метох (подворие) на светогорската келия. Тя е двуетажна, с типична за началото на XX век архитектура. В нея са се помещавали килиите на монасите и малката печатница.
Параклис: В рамките на манастирския двор има обособен малък параклис, където се извършват службите.
В съседство е възрожденската църква "Св.Георги", построена през 1866 г.
Светини:
Метохът изиграл важна роля в популяризирането на иконата на Божията Майка "Достойно Есть" в България.
РАЗРУШЕНИ МАНАСТИРИ
*снимките по-долу са от настоящите църкви в селата с разрушени манастири
7.Манастир "Св.Никола"
Местопложение: с.Бързия, общ. Берковица
На мястото на съвременната гробищна църква "Св,Никола" е имало късносредновековен манастир. Според преданието, тя била открита от ловец, преследващ ранена мечка. Ловецът забелязал, че мечката се скрила в дупка, при разкриването на която била намерена заровената църква.
В градежа на гробищната църква се забелязват три строителни периода - първи период - вградени останки от 14 в, втори строителен период - 17-19 в. Третият строителен период е от 20 в - през 1910 г.
Манастирските сгради били разположени северно от храма, където сега е съвременното гробище.
Стенописите са от 1870 г. и са дело на неизвестен и неопитен зограф. Може би под тях има по-стар живописен слой,от времето когато е бил изграден храмъ
 | ||||||||||
| Храм "Св,Никола", 16 в 7.Манастир "Св.Пантелеймон" Местопложение: с.Горно Озирово, общ.Вършец Следите на стар манастир могат да се видят на 2 км от селото. Към манастира е имало кладенец, известен като Студил. Манастирът е възникнал в края на 16 в. и е престанал да съществува около средата на 19 в. Църквата „Успение Богородично“ – строителството ѝ е започнало преди Освобождението (парцела е закупен през 1872 г.) и е завършено след 1878 г. Осветена е през 1884 г. от Видинския митрополит Антим І.
8.Манастирище Местопложение: с.Белотинци, общ.Монтана Манастирището се намира на 3 км от селото. Открит е олтарния камък. На 5 км от Горно Белотинци е намерен печат на цар Борил. Църквата „Свети Николай“ в селото е построена и изографисана през 1866 г. от зографа Николай Константинов. Тя е обявена за паметник на културата, заради външните стенописи, които обаче не са опазени, и се рушат. Част от тях са непокътнати заради положения някога върху тях дебел слой варосване.
9.Манастирище Местопложение: с. Смирненски, община Брусарци В землището на селото има останки от средновековен манастир. Локализиран е на 4,5 км от настояшото село, а до него е разкрит античен акропол. Православният храм „Успение Богородично“ в село Смирненски е построен в началото на XX век. Църквата се намира в парк „Ружа“, като е кръстокуполна, висока 11 метра и разполага с 14-метрова камбанария.
9.Манастирище "Св. Четирдесет мъченици" Местопложение: с. Долни Липен, община Монтана В землището на селото, в подножието на Манастирски връх са разкрити основите на средновековна манастирска църква. Надписът е напълно заличен и църквата не е датирана точно, по по каменните отломки може да се предположи, че е от края на 14 или началото на 15 в. Църквата "Св.Троица" е духовния център на съвременното село. Църквата е изписана през 1898 г. от известни майстори от Дебърската школа – Мирон Илиев, Велко Илиев, Григор Петров и Мелетий Божинов. 
10.Манастирище Местопложение: с. Долна Вереница, община Монтана Има предположения, че селото е съществувало по времето на Втората Българска държава (12-14 в) и вероятно от тогава са руините от манастира в м.Калугеровец. "На километър и половина североизточно от селото, под един величествен дъб са развалините на един Божи храм. Преданието казва, че това е манастир, което се потвърждава и от останалото име на местността Калугерец от обиталище на калугери."Вероятно манастирът е разрушен по време на турското нашествие. Църквата "Св.Никола" е една от най-древените в региона и вероятно построена върху по-стар храм. В двора на църквата се е помещавало и първото училишще в селото. Стените на най-старата част на храма са били покрити изцяло със стенописи, от които в по-голямата си част са достигнали до нас в сравнително добро състояние
|
11.Манастирище "Преподобна мъченица Параскева"
Местопложение: с. Георги Дамяново, община Г.Дамяново
Манастирището е на 1 км от сегашния Лопушански манастир. Енорийски късносредновековен манастир, в близост до римска крепост е бил разрушен след потушаването на Чипровското въстание. В района на манастирището са намерени медни кръстчета и кандила.
12.Манастир "Св.Йоан Рилски"
Местопложение: с. Mитровци, общ.Чипровци
Селото датира от 13 в., а на километър от него личат следнте на късносредновековен манастир. Църквата е била с размери 12х8 м и дебелина на зида 80 см.
Допуска се, че манастира е разрушен след Чипровското въстание. След Освобождението, голяма част от материалите от дялан камък били използвани при строежа на църквата в селото, училището и частни постройки.
Енорийската църква "Св.Възнесение Господне" е построена през 1871 г. върху основите на по-стара късносредновековна църква "Св.Василий",
 |
| Храм "Възнесение Господне", 1871 г |
13.Манастирище "Св.Врачове"
Местопложение: гр.Вършец
14.Манастирище в м. Червени камък
Местопложение: гр.Вършец
15.Манастир "Св.Димитър"
Местопложение: с.Горна Бела Речка, общ.Вършец
Манастирът се е намирал в м.Църковнико, където сега се намира селския парк. Намерен бил олтарният камък на манастирската църква, на която пишело "Св.Димитър, 1362 г".
Не е известно кога е бил възстановен в края на 14 в, но се знае, че новата манастирска църква била дървена, намазана с черен катран. Затова бил известен с името чернио манастир. През 1836 г. манастира бил запален от местен турски ага.
16.Манастир "Св.Петка"
Местопложение: с.Каменна рикса, общ.Г.Дамяново
Манастирището е било маркирано с дървен кръст в м. Добри кладенец и до 30-те години на 20 в. в деня на св.Петка там се правел курбан. Престолният камък на църквата бил намерен захвърлен. В региона на селото, в м.Градище има останки от крепост. Крепостта е служила за охрана на пътя от Рациария за горното течение на река Огоста. Този район е изключително богат на различна руда и най- вече на злато.
Църквата в селото "Успение Богородично" е издигната през 1848 г. на мястото на по-стара църква. Построен е от известния майстор Лило от село Славине.Най-ценната икона в църквата „Успение Богородично“ в село Каменна Рикса е тази на Света Богородица, рисувана от поп Павел.Тя е по-стара от настоящата сграда на храма (построена през 1848 г.) и се смята за наследство от предишната, по-малка църква, която е съществувала на същото място.
17.Манастирище "Св.Възнесение"
Местопложение: с.Станево, общ.Лом
Старото име на селото е Лабец. Манастирът е разрушен по време на Чипровското въстание през 1688 г. Материалите от манастира били разграбени за строеж от местните селяни. От стария манастир останало само аязмото. В двора на манастира имало и килийно училище.
Църквата в селото "Възнесение Господне" е на повече от 200 години и половината е разположена под земята.
 | ||||
| Храм "Св.Възнесение Господне", 1889 г. 18.Манастирище Местопложение: с.Николово, общ.Бойчиновци В местността Манастира, в покрайнините на селото се е намирал старинния манастир. В двора на манастира е имало манастирски бунар. В началото на века поправили старата чешма, но тя пресъхнала. В скалата над м.Манастира има пещера, оформена допълнително от човешка ръка като стая. Предполага се, че там е имало манастирска постница.
19.Манастирище "Св.Пр.Илия" Местопложение: с.Сливовик, общ.Медковец Манастирът е бил ситуиран до реката, където тя прави остър завой в м. Зарожляк. Към манастира е имало килийно училище. Манастирът е притежавал ниви и ливади в землището на селото. Игуменът на манастира, йеромонах Висарион и 7 братя от манастира били убити по време на Белоградчишкото въстание от 1850 г. След разрушаването на храма, престолният камък станал оброчен камък на св. Пр.Илия и сега се пази в църквата "Св.Николай Мирликийски", построена през 1881 г.
20.Манастирище "Св.Йоан Предтеча" Местопложение: с.Владимирово, общ.Бойчиновци Старото име на селото е с.Люта. В околностите на селото е имало три манастира - "Св.Йоан Предтеча", "Св.Никола" и девически манастир "Св.Богородица". На около 2 км от селото, в м.Манастира, на десния бряг на р.Огоста има останки от манастир, наричан от местните "пустио манастир"/манастир "Иван Пусти". С част от материалите от манастира през 80-те години на 20 в са положени основите на ловен дом, останал недовършен. Под него има каптаж и чешма и това е било манастирското аязмо, или "хайдушкото кладенче". Вековен бук е маркирал мястото на манастирската църква "Св.Йоан Предтеча". През 1941 г. дървото изгоряло. След погрома на манастира, монаси скрили църковни книги и утвар в пещери, на 3 км от манастира. Иманяри ги откриват и разграбват по-късно. На около 1,5 км от селото неизвестен монах направил малка постница на брега на р.Огоста и поставил оброчен кръст с икона на св.Йоан Предтеча. През 1913 г. на същото място местните построили параклис, посветен на св.Йоан Предтеча. След 1940 г., параклисът приемник на стария манастир бил изоставен и разрушен. Предполага се, че манастирът е бил разрушен в края на 18 в. от кърджалиите. Част от монасите на манастира станали основоположници на Градешкия манастир/област Враца. |
21.Манастирище "Св.Никола"
Местопложение: с.Владимирово, общ.Бойчиновци
Някогашното село Люта (сега Владимирово) се е заселоло на това място след кърджалийските погроми в края на 18 в. Преди това е било в равнината, на 3 км от сегашното място. Епископ Антоний пише за съществуването на манастир, посветен на св.Николай, който също бил на 3 км от селото. При прокопаването на шосето за Оряхово, строителите попаднали на манастирските зидове. В олтарната част на църквата намерили 2 сребърни кандила и мощехранителница с надис:"На Св.Никола се моли Стояна и чедо". В близост до това място, иманяри намерили в подземие съкровище. В двора на енорийската църква "Св.Никола" има малка древна еднокорабна църквица със стенописи, която също носи името "Св.Никола".
 |
| Двата храма "Св.Никола", древният от 1422-1423 г |
22.Манастирище "Св.Димитър"
Местопложение: с.Лехчево общ.Бойчиновци
За стар средновековен манастир, посветен на св/ Димитър се споменава в няколко писмени извора. До 70-те години на 20 век още се намирали каменни отломки и парчета от строителна керамика. Намерени са и монети от времето на св.Константин и Елена, от 4 в.
През 1810 г манастирът бил разграбен, а монасите - избити.
Православният храм в село Лехчево (община Бойчиновци) носи името „Свети Николай Чудотворец“.Построена е през 1907 г. и е действащ енорийски храм.Църквата притежава ценен възрожденски иконостас.
 | ||||||||
| Храм "Св.Николай Чудотворец", 1900 г. 23.Хайдутски манастир Местопложение: с.Славотин, общ.Монтана В селото има спомен за съществуването на манастир, параклис и килийно училище до началото на 19 в. Освен книжовна дейност, манастирът развивал и революционна. Манастирът в Славотин е споменат с името "Рождество Христово". Месторположението на манастира е на 4 км от селото, в м.Калугера. Според преданието, манастирът е бил основан от стар хайдутин, който се покаял и покаругерил. Вероятно останалите са били негови другари с подобна история. При изповедите си в манастира, селяните се оплаквали от своите притеснители и след известно време враговете били наказвани. Славотинският манастир пострадал и бил разрушен от турците през 1850 г. В селото има енорийска църква "Св.Йоан Кръстител" от 1885 г., построена върху по-стари основи от 17 век.
24.Манастирище "Св.Йоан Предтеча" Местопложение: с.Смоляновци, общ.Монтана Манастирището е в м.Стоте овце, което е дало името на манастрира в народната памет "Манастира сто овце". Според легендата, манастирът притежавал 100 овце. Овен блъснал в пропастта овчаря, сам паднал след него и увлякъл цялото стадо. До началото на 20 в. личали основите на манастира, стоял мраморният престолен камък. Манастирската църква била посветена на св.Йоан Предтеча и е от времето на Второто Българско царство. До манастирището има следи от църква параклис, с името "Св.Петка". Смята се, че тя е била приемник на стария манастир, разрушен след идването на турците през 14 в.Параклисът също бил разрушен от турците и възстановен през 1864 г. В близост до манастирището има местност, известна като Царска поляна, свързана с далечен спомен за стан на неизвестен български цар, пребивавал там.
25.Манастирище "Св.Архангел Михаил" Местопложение: гр.Вълчедръм Манастир от времето на Второто Българско царство е имало на десния бряг на р. Цибрица, м. Ердански дол. След идването на турците и падането на Видинското царство манастирът западнал, а имотите му станали владение на турчин. Той не съборил манастира, а използвал сградите му за нуждите на чифлика си, разположен върху манастирските земи. След време чифликът и манастирът станали собственост на др.турчин. През 1670 г. храмът на манастира бил разрушен, а на негово място новия собственик разрешил на селяните да поставят оброчен кръст, посветен на св.Архангел Михаил. До началото на 20 в, до оброка можели да се видят престолният камък и маса от манастирския храм. След погиването на манастира, хората се черкували до оброка. През 1691 г селяните решили да построят дървен параклис.Послужили си с хитрост - построили го върху дървен сал и го пуснали по реката. Тогава извикали представители на властта и съобщили, че реката им донесла черква. Така започнали да се черкуват в новия параклис. Едва през 1857 г получили разрешение за строеж на нова църква. Църквата обслужвала населението до 1931 г. В нея светия престол, царските двери и няколко икони били от стария манастир.
26. Горен и долен манастир (Манастирища) Местопложение: с. Златия Манастир от времето на Второто Българско царство е имало на десния бряг на р. Цибрица, м. Пужови дворища. Манастирът е унищожен по време на турското нашествие. Сред местното население е известен като Горнио манастир, Манастирският двор се е разполагал на 100 дка. площ, като в едната част е имало аязмо. На 1 км северно от Горния манастир, на западния бряг на р. Цибрица в м. Калугерски лозя има второ манастирише - Долнио манастир. Църквата „Света Троица“ в село Златия, област Монтана (община Вълчедръм), е построена през 1871 година и е важен духовен паметник за района.
|
