Манастирите във Видинска духовна област имат фундаментално значение като духовни, просветни и исторически стожери на Северозападна България. Те не са просто религиозни средища, а пазители на българската идентичност през вековете.
Видинската епархия се счита за приемник на древната Рациарска епархия от 4 век. В древната епархия имало 54 манастира.Манастири като Изворския и Раковишкия датират от епохата на Второто Българско Царство /12-14 в/, свързвайки съвремието със средновековната българска държавност. Последният средновековен български цар Иван Срацимир (1356-1396) е възстановил и построил 14 манастира около столицата си Бдин, днешния Видин. До днес са се запазили само Изворският “Успение Богородично”, Добридолският “Св. Троица” и Раковишкият “Св. Троица”. Останалите са изчезнали и местонахождението им вълнува историци, археолози и иманяри повече от век.
По време на Османското владичество, тези манастири са били "огнища на просвета" и са съхранявали езика и народността. Раковощкият манастир е бил център на национално-освободителното движение в региона.
В тях са запазени ценни стенописи и икони. В Изворския манастир се намира уникална живопис от началото на 20 в., дело на Господин Желязков Сербезов, ученик на Мърквичка.
*в статията са използвани материали от книгата на Христо Шанов "Манастирите на България"
ДЕЙСТВАЩИ МАНАСТИРИ
1.Изворски манастир "Успение Богородично"
Описание: Изворският манастир „Успение Богородично“ е действащ девически манастир, разположен в Западна България, близо до село Извор (община Димово). Той е важен духовен център във Видинската епархия и е известен със своята красива природа и интересна история
Местоположение: Изворският манастир „Успение Богородично“ е един от най-значимите духовни центрове във Видинска област, разположен в живописна местност на около 2 км от село Извор и 9 км от град Димово.
Посещение: Официално манастирът е отворен денонощно (24/7), но е силно препоръчително да го посетите през светлата част на деня. Понякога портите могат да бъдат заключени, ако монахините са заети със служба или стопанска дейност.Манастирът поддържа стаи за поклонници. Телефон за резервации и информация: 0898 330 027.
История: Една от версиите за основаването му, е че основан от руския княз Извор Таверски през 12 в. и е свъзан с "летящата" икона на Богородица. Друга версия е, че е възникнал още през 10 в, по надпис от престолния камък на църквата. По време на турското нашествие манастирът е разрушен. Възстановен е след 2 века и половина от йеромонах Силвестър. Към 1767 г. манастирът е бил процъфтяващ, но е пострадал силно по време на потушаването на Белоградчишкото възстание през 1850 г. Трима от останалите монаси възстановяват иконостаса и оставят имената си на ктитори - Хрисанд, Гавраил, Кирик. При преустройството на манастирската църква през 1923-1924 г. били заличени фреските и съборено кубето. От стария храм била запазена икона на Божията Майка с Младенеца от Тревненската школа. Иконата се съхранявала в една от манастирските килии. След преустройството, манастирът загубил автентичния си вид. До наши дни са достигнали църквата, жилищната сграда, камбанарията и манастирската чешма. Ново изписване на храма след 1924 г. направил художникът Господин Сербезов, работил в софийските храмове "Св.Александър Невски" и "Св.Седмочисленици". През 2014 година манастирът е благоустроен по проект на видинската митрополия, като е създадена леглова база за 20 души и трапезария с 40 места за поклонници и гости.
Празник: 15 август – денят, в който православната църква чества Успение на Пресвета Богородица (Голяма Богородица).
Църква: Настоящата е построена върху стария разрушен храм през 1923 г. и е един от най-впечатляващите примери за църковно изкуство в Северозапада. Дърворезбованият иконостас съхранява икони с висока художествена стойност, дело на същия майстор, който е работил и по патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ в София.
Непосредствено до църквата се намира легендарният извор (аязмо), за който се вярва, че е лековит и около който е възникнало духовното средище още през XII век.
Светини:
Чудотворната икона на Божията Майка - Това е най-голямата светиня на храма. Смята се, че тя е „пренесена“ от ангели или „изплувала“ от извора през XII век. Вярващите я почитат като целебна, особено при тежки житейски изпитания и здравословни проблеми.
Лековитото Аязмо (Светата вода) - Според преданието изворът е бликнал на мястото, където е намерена първата икона.Хората вярват, че водата помага при очни заболявания и нервно напрежение. Над извора днес е изградена масивна чешма, от която всеки посетител може да си налее.
Уникалните стенописи - Образите на Св. Иван Рилски и Св. Богородица са нарисувани с такъв реализъм, че вярващите често казват, че светците ги „гледат право в очите“.
Гробовете на възродителите - В двора са погребани игумения Аполинария и други монахини, които са възстановили манастира от руините след Първата световна война. Те се почитат като духовни пазители на мястото.
2.Бдински манастир "Успение Богородично"
Описание: Бдинският манастир „Успение Богородично“ е съвременна православна обител, разположена в западния край на град Видин.
Местоположение: Намира се на западния изход на Видин (в посока град Кула), между стария гробищен парк и парк „Нора Пизанти“.
Посещение: Манастирът е отворен по време на сутрешните и вечерните служби. При специални събития, като например Задушница, храмът е отварял врати от 07:30 ч. до 15:00 ч. Тъй като в манастирския комплекс функционира и център за лечение на зависимости, достъпът до определени части може да бъде ограничен с цел спокойствието на пребиваващите.
История: Историята на Бдинския манастир „Успение Богородично“ е сравнително кратка, но наситена с духовен символизъм, тъй като той е първият нов манастир, изграден в района на Видин след векове прекъсване.
Началото (2003 г.): Идеята за манастира е на покойния Видински митрополит Дометиан. На 27 август 2003 г. е направена първата копка. Мястото не е избрано случайно – манастирът се намира на западния изход на Видин, символизирайки духовна порта към града.
Символичен камък: В основите на храма е вграден камък от средновековния Бдин, за да се подчертае приемствеността между старата столица и съвременното православие.
Освещаване (2006 г.): Манастирската църква е завършена и осветена на 1 октомври 2006 г. (празника Покров Богородичен).
Празник: 15 август – денят, в който православната църква чества Успение на Пресвета Богородица (Голяма Богородица).
Църква:
Манастирска църква „Успение Богородично“
Тя е единствената църква във Видин с външна иконопис – около входа са разположени 10 икони (8 големи и 2 малки) на български светци.
Църковно-обществен и просветен център:Сградата е замислена като място за духовни беседи и образователни дейности. В нея се помещава и библиотека, която обслужва нуждите на манастира и неговите посетители.
Здравен дом и център за рехабилитация - Православният център за лечение на зависимости
Манастирски двор и параклиси -
Светини:
Камък от средновековния Бдин: В основите на манастирския храм е вграден оригинален камък от старата столица Бдин - от средновековния манастир „Свети Йоан Пусти“. Той символизира духовната връзка между съвременния град и величието на средновековното Видинско царство.
Уникалната иконографска програма: Най-голямата ценност на храма е неговото изписване. Това е един от малкото манастири в България, посветен изцяло на българската святост. На фасадата и в интериора са изобразени само родни светци, което превръща самото здание в „жива икона“ на българското православие.
Икона на св. Ромил Бдински: В манастира се отдава специална почит на този светец, роден във Видин. Макар мощите му да не почиват тук, иконата му е централна за комплекса и се счита за духовна закрила на града.
Връзка със св. Петка: Тъй като мощите на св. Петка са пребивавали във Видин в продължение на векове, нейният образ е сред най-почитаните в манастира, напомняйки за старата духовна слава на региона.
3.Добридолски манастир "Света Троица"
Описание: Добридолският манастир „Света Троица“ е действащ православен манастир във Видинската епархия, разположен в Северозападна България. Той е значим духовен център с вековна история, макар че през последните години се появяват данни за влошеното му състояние и течащи ремонтни дейности.
Местоположение: Намира се на около 4 км южно от село Добри дол (община Лом) и на около 35 км югоизточно от Видин, непосредствено до крайдунавския път Видин – Лом.
Посещение: Манастирът обикновено е отворен за посетители през светлата част на деня. Няма фиксирани часове, но е препоръчително да пристигнете преди 17:00 ч.
История:
Средновековен произход: Смята се, че манастирът е основан през XI век (около 1046 г.) като важно духовно средище.
Разрушаване: След падането на Видинското царство под османска власт през 1396 г., манастирът е напълно разрушен през XV век и остава в запустение за дълъг период.
Делото на св. Пимен Зографски: Животът в обителта се възражда през 1610 г. благодарение на преп. Пимен Зографски. Той е известен като строител и зограф, обновил стотици църкви и десетки манастири в българските земи. Делото му е продължено от йеромонах Силвестър и поп х.Вельо.
Повторни разрушения: Манастирът е опожаряван и разрушаван още няколко пъти – след потушаването на Чипровското въстание (1688 г.) и за последно по време на Руско-турската война през 1828 г..
Възстановяване през XIX век: Настоящият вид на манастира датира от средата на XIX век. През 1850 г. е възстановен от йеромонах Венедикт, а сегашната църква е издигната през 1860–1861 г.. Иконостасът е дело на майстори от Дебърската школа и е обявен за паметник на културата.
Празник: Храмовият празник на Добридолския манастир е на Петдесетница (Ден на Света Троица). Това е подвижен празник, който се чества 50 дни след Великден и винаги се пада в неделя.
Сгради:
Съборната църква „Света Троица“ - Построена през 1860–1861 г., тя е еднокорабна, безкуполна сграда с притвор. Фасадата е уникална е с каменните си релефи по външните стени, изобразяващи гълъби, цветя и орнаменти. Стенописите са дело на зографа Мелетий и датират от 1922 г. Иконостасът е ценен паметник на изкуството от Дебърската школа.
Жилищни и стопански крила - Двуетажни сгради с чардаци в типичен възрожденски стил, които ограждат манастирския двор.
Аязмото и чешмите:
Старата чешма (1861 г.): Намира се в двора и е построена със средства на ломските хлебари. Тя е архитектурен паметник сама по себе си.
Параклис при аязмото: Малка постройка над лековития извор, разположена в дерето на около 200 метра извън манастирския зид.
Светини:
Чудотворното аязмо: Смята се за най-голямата светиня на манастира. Намира се в параклиса „Св. св. Козма и Дамян“, издигнат над самия извор. Водата му се счита за лековита, като според Audio Travel Guide и до днес хора търсят изцеление от нелечими болести чрез вяра и молитва.
Чудотворната икона на Света Богородица: В манастирската църква се съхранява икона на Божията майка, за която миряни свидетелстват, че е „плачеща“ или помага при трудни житейски ситуации.
Иконостасът от 1860 г.: Изработен от майстори на Дебърската художествена школа, той е обявен за паметник на културата поради своята изключителна художествена стойност и духовна значимост.
Външните каменни релефи: Макар и архитектурен елемент, изображенията на бик, овен и архангели по външните стени на храма са редки за българската възрожденска архитектура и се разглеждат като символи на божествена закрила.
Старинни църковни утвари: Манастирът е притежавал ценни ръкописи и утвари, част от които днес се съхраняват в Националната библиотека и различни музеи в страната, за да бъдат опазени
4.Раковишки манастир "Света Троица"
Описание: Раковишкият манастир „Света Троица“ е действащ православен манастир, разположен в живописна местност в Северозападна България. Той е значим духовен център и паметник на културата, тясно свързан с българското националноосвободително движение.
Местоположение: Намира се на 4-5 км от с.Раковица, под връх Черноглав, на 15 км северозападно от град Кула.
Посещение: Обикновено манастирът е отворен през светлата част на деня (приблизително 08:00 – 18:00 ч.)
История:
Основаване (X – XI век): Смята се, че е създаден по време на Първото или началото на Второто българско царство. От този период е оцеляла старата манастирска църква.
Османско робство: Манастирът е опожаряван и разрушаван многократно. През XIV век, след падането на Видинското царство, той запада, но по-късно е възстановен.
Възраждане и изографисване (1825 г.): Старата църква е изписана от известни тревненски майстори (Къню Захариев и Досю Коев). Стенописите им, особено „Страшният съд“, са запазени и до днес.
Революционен център (1848 – 1850 г.): Манастирът става средище на националноосвободителното движение. Тук се взема решението за Видинското въстание от 1850 г. – едно от най-масовите селски въстания срещу османската власт.
Възстановяване (1945 г.): След период на занемаряване, манастирът е обявен за паметник на културата и постепенно е реставриран, за да добие днешния си поддържан вид.
Празник: Свети Дух: Денят след Петдесетница е официалният празник на Светата Троица.
Сгради:
Старата църква „Св. Троица“ (X–XI в.)
Това е най-ценната постройка. Тя е малка, кръстокуполна и изградена от камък. Оцеляла е през вековете на османското владичество. Вътре се съхраняват уникалните стенописи от 1825 г., включително известната композиция „Страшният съд“, която изобразява грешници в народни носии – рядкост за онова време.
Новата църква (края на XIX в.)
До старата църква е долепена по-нова и по-просторна сграда, която служи за основните богослужения днес. Тя има висока камбанария, която се вижда отдалеч и е символ на манастира.
Жилищни и стопански крила
Монашески корпус: Двуетажна сграда с чардаци във възрожденски стил, където живеят малцината монаси.
Игуменария: Мястото за прием на гости и административни нужди.
Паметникът в двора
В манастирския двор има паметник, посветен на загиналите в Пуйовата буна (1850 г.) и другите въстания в района. Манастирът е бил крепост и убежище за въстаниците, като сградите са ползвани за военни съвети.
Чешмата
Красива каменна чешма с изворна планинска вода, разположена в централната част на двора.
Светини:
Чудотворните стенописи (1825 г.)
Най-голямата светиня на манастира е неговата стара църква. Въпреки че е била опожарявана, стенописите в нея са оцелели по чудо.
„Страшният съд“: Смята се за един от най-въздействащите в България. Майсторите са изобразили грешниците, облечени в местни народни носии, което е било революционен акт на национално самосъзнание.
Свети Прохор Пчински: Образът на светеца е изписан в църквата, което подсказва за духовната връзка на манастира с големите балкански духовни центрове.
Манастирската чешма (Аязмо)
В манастирския двор има стара чешма, за която се вярва, че тече лековита планинска вода. Миряните често идват тук, за да си налеят вода за здраве, вярвайки в благословията на Светата Троица върху това място.
Реликви от националноосвободителните борби
Манастирът е „осветен“ и от кръвта на героите. Тук се пазят паметни знаци и се почитат имената на водачите на Видинското въстание (1850 г.). Мястото се възприема като свято не само в религиозен, но и в патриотичен смисъл – като „крепост на българския дух“.
Стари икони
В новата църква могат да се видят ценни икони от XIX век, характерни за Дебърската и Тревненската художествени школи. Те са обект на молитвено преклонение от вярващите, особено по време на храмовия празник.
Духовната тишина
Мнозина посетители описват самата атмосфера и природата около манастира като „лековита“. Спокойствието на планината и вековната молитвена история на мястото създават усещане за святост и покой.
5.Боровишки манастир "Света Троица"
Описание: Боровишкият манастир „Света Троица“ е действащ манастир на Българската православна църква, разположен в живописен район близо до Белоградчик.
Местоположение: Намира се на около 2 км западно от центъра на село Боровица и на 14 км от град Белоградчик.
Посещение: Обикновено манастирът е отворен през светлата част на деня (приблизително 08:00 – 18:00 ч.)
История:
Средновековие: Смята се, че на това място е съществувал манастир още през Второто българско царство (XIV в.), който по-късно е разрушен при османското нашествие.
Възраждане (1866 г.): Сегашната църква е построена върху основите на стария храм със средства и труд на жителите на тогавашното село Боровица. Тя е изградена от характерния за района червен пясъчник (дялан камък).
Единствената оцеляла сграда: След като село Боровица се измества на сегашното си място (на 2 км разстояние), манастирската църква остава единствената автентична постройка от „старото село“.
Периодът след 1944 г.: По време на социализма манастирът запада и е изоставен за дълъг период, което води до разрушаване на жилищните сгради.
Възраждане (XXI в.): В началото на новия век манастирът е обновен. Изградени са нови жилищни постройки и манастирът отново става действащ, като част от Видинската епархия.
Празник: Свети Дух: Денят след Петдесетница е официалният празник на Светата Троица.
Сгради:
Манастирската църква (Червената църква) - Построена през 1866 г. Изградена е от специфичния за района червен пясъчник (дялан камък), на който дължи наситения си цвят. Тя е еднокорабна, масивна сграда с каменни зидове. Това е единствената автентична постройка, оцеляла от старото село Боровица, което се е намирало около нея.
Жилищни сгради (Монашеско крило) - Старите манастирски сгради са били разрушени през годините на застой. В началото на XXI век (около 2000 – 2005 г.) са издигнати нови жилищни постройки, които днес подслоняват монашеското братство. Те са на два етажа, с дървени чардаци в традиционен възрожденски стил, за да се впишат в атмосферата.
Светини:
Чудотворната сила на храма („Червената църква“)
Самата манастирска църква се смята за светиня поради нейното оцеляване през вековете. Тя е известна в региона като място, където „Господ чува молитвите“. Вярващите посещават храма с надежда за изцеление и духовна утеха, като се счита, че молитвите, отправени в този храм от червен камък, имат особена сила.
Храмовата икона на Света Троица
Като централна светиня в иконостаса, иконата на Света Троица е обект на най-голямо преклонение. Тя символизира единството на Бога и е в центъра на богослуженията, особено по време на храмовия празник.
Боровишкият камък – природната светиня
Макар и природен обект, величествената скала над манастира се възприема от местните като неразделна част от свещеното пространство. Легендите за вкаменените влюбени и древното минало на мястото му придават статут на „природно светилище“.
6.Арчарски манастир "Свети Никола", с. Арчар, община Димово
Описание: Според исторически извори манастирът “Св. Н иколай Мирликийски”е имал първостепенна роля и е перлата на Бдинската Света гора и е най-издирваният манастир от Бдинското светогорие, Търсенето му започва още в началото на миналия век, но едва при археологическо обхождане през 2010 г. той е локализиран в района на видинското с. Държаница.
Археолозите от регионалния исторически музей във Видин попадат на следи от зидове и архитектурни детайли. В източната част на местността личат останките на манастирската черква с добре изявена на повърхността апсида. Установено е, че манастирският комплекс е бил голям и се е намирал върху площ от около 5 дка. Оказва се обаче, че иманярите вече са минали оттам.Теренът е надупчен на места от стари изкопи, които са зарязани с намерените в тях строителна и битова сграфито керамика от XIII-XIV в.
Манастирът е свързан с житието на патриарх Теодосий Търновски, където се замонашил. Манастирът е просъществувал до турското нашествие и след унищожението на Видинското царство е престанал да съществува.
Църквата „Успение Богородично“ в село Арчар е изградена в началото на XX век. Смята се за втората по големина църква във Видинска епархия след катедралата „Св. Димитър“ във Видин.
  |
| Храм Успение на Св.Богородица, с.Арчар/ Тихвинска икона на Божията Майка - с.Арчар |
7.Алботински скален манастир "Св.Възнесение Господне", с. Градец, община Видин
Описание: Алботинският скален манастир "Възкресение Христово" е средновековен комплекс от XIV век, изсечен в скалния масив по дефилето на Рабровската река. Намира се на около 21 км западно от Видин и е едно от най-мистичните духовни средища в Северозападна България.Името "Алботин" се свързва с изчезнало средновековно селище в близост до манастира, което се споменава в османски регистри от XVI век. Християнското му име обаче е "Възкресение Христово".
Посещение:
Посещението на Алботинския скален манастир е преживяване, което съчетава дивата природа на Северозапада с историята на средновековното исихастко монашество. Обектът е със свободен достъп и може да бъде разгледан по всяко време на годината.
История:
Историята на Алботинския скален манастир е тясно свързана със златния век на Видинското деспотство и царство през XIV век. Той е бил част от мащабна мрежа от скални манастири по българските земи, в които се е изповядвал исихазмът (учение за постигане на единство с Бог чрез тишина и молитва).
Основаване (XIV век): Манастирът е изграден по време на управлението на цар Иван Срацимир. Смята се, че е бил богато даряван от видинските владетели, което обяснява сложната му архитектура за скален обект.
Исихастко средище: Изборът на труднодостъпните скали в каньона на Рабровската река е типичен за монасите исихасти, които са търсели уединение и покой.
Архитектурна рядкост: За разлика от повечето скални манастири, църквата тук е трикорабна и с южен нартекс (преддверие), което я доближава до градените каменни църкви от епохата.
Упадък: След падането на Видинското царство под османска власт (1396 г.), манастирът постепенно замира. През вековете е бил използван от местното население като убежище, а по-късно е бил частично разрушен от ерозия и иманярски набези.
Светини:
Скалната църква „Възкресение Христово“
Това е „сърцето“ на манастира. Тя е уникална със своята архитектура – изсечена е като трикорабна базилика, което е изключително рядко за скален обект.
Олтарната ниша: Мястото, където векове наред се е извършвала литургия в пълна тишина.
Стенописите: Макар и фрагментарни, оцелелите изображения на светци по сводовете се считат за носители на духовната памет на Видинското царство от XIV век.
Монашеските килии (Места за съзерцание)
За исихастите самата килия е била свещено пространство за „умна молитва“. В Алботин са запазени три основни помещения, където монасите са прекарвали живота си в пост и молитва. Посетителите често описват особена енергия и спокойствие в тези тесни, вдълбани в камъка пространства.
Лечебният извор (Хайдук чешма) - В подножието на манастира блика извор, който местното население почита като светен и лековит.
Средновековният некропол - При разкопки са открити над 200 християнски гроба. За вярващите това е „свято поле“, където са почивали не само монаси, но и знатни християни от региона, пожелали да бъдат погребани близо до духовното огнище.
РАЗРУШЕНИ МАНАСТИРИ*
*снимките по-долу са от настоящите църкви в селата с разрушени манастири
8.Калугеровски манастир "Св.св. Константин и Елена
Местопложение: с.Гранитово, община Белоградчик
Манастирът е разрушен през 1850 г, като най-вероятната причина е съпричастието на обитателите му към въстанието през 1850 г. При погрома на въстанието от манастирските хора се спасил само поп Златко, който избягал в Сърбия. Негов ученик, Петър Кръстев през 1872 г. възстановил изгорената църква и с манастирските пари през 1884 г. построил училище и геран в църковния имот. Новопостроената църква станала енорийска и само патронът и останал същия, с което тя станала приемница на манастирската.
 |
| Храм "Св.Константин и Елена", с. Гранитово, 1872 г |
9.Манастир "Събор на св.Архангел Михаил и Гавраил"
Местопложение: с.Струин дол, община Белоградчик
Манастирът е разрушен. заедно с късноантична и средновековна крепост в края на 14 в. при турското нашествие. Каменне калдъръм е свързвал крепостта с манастира.
Останките му са разкрити при разкопки на местни жители през 1911 г. Намерени са основите на еднокорабна, едноапсидна църква, изградена от камъни и тухли. При разкопаването са намерени голям железен кръст и две сребърни кандила.
10.Манастирище "Св.Богородица"
Местопложение: с. Гюргич, община Ружинци
На мястото на манастирската църква има оброчен камък, посветен на Св.Богородица.
11.Манастирище "Св.Георги"
Местопложение: с. Търняне, община Дунавци
Манастирът е разрушен през 1850 г. Манастирската църква е била еднокорабна. Имало е аязмо и кладенец. На 500 м извън манастирския двор има друг кладенец, изграден от народния лечител билкар Георги Великов.
12.Манастирище
Местопложение: с. Толовица, община Макреш
Находки от кръстове, кандила, строителна и битова керамика в м. Манастирище, на 300 м от селото, дават основание да се смята, че там е имало средновековен манастир. Предполага се, че е имал връзка с намиращите се на 3 км останки от средновековното селище Милован, датирано от 14 в.
13.Манастирище
Местопложение: с. Прауджа, община Белоградчик
В местността Манастирището има останки от стар манастир. На мястото на изчезналия манастир до 20 в е имало оброчен камък. Предполага се, че манастирът е бил късносредновековен - от края на 17 и началото на 18 век.
Църквата „Свето Възнесение Христово“ в село Праужда (община Белоградчик) е един от най-мистериозните и интересни храмове в България. Построена през 1855 г., тя е известна със своите уникални каменни релефи по фасадата, които според изследователи носят древно познание и богомилски символи.
 |
| Храм "Възнесение Господне", с.Прауджа, 1855 г |
14.Манастир "Св.Богородица"
Местопложение: с. Раяновци, община Белоградчик
В местността Манастирището има останки от стар манастир. Манастирът е разрушен през 1850 г от турците по време на Белоградчишкото въстание. Няма данни кога е възникнал.
Към манастира е имало килийно училище и 20 монаси. Училището е унищожено заедно с манастира.
Църквата „Св. св. Кирил и Методий“ е построена през 1883 г. от известния майстор Димо Македонеца. Иконите в храма са дело на дебърския майстор Аврам Дичов. В двора на църквата може да се види голям оброчен кръст.
 |
| Храм "Св.св.Кирил и Методий", 1883 г. |
15.Карбински манастир
Местопложение: с. Карбинци, община Димово
В околността на селото има няколко местности, свързани със съществуването на манастир, от който в началото на 20 в са личали зидове. Това са местностите Манастирски дол, Манастирски връх и Комкалницата. Допреди да се построи селската църква "Св.Троица", край оброчището са извършвани църковни богослужения. Манастирището не е проучвано подробно.
16.Манастир "Света Троица"
Местопложение: с. Салаш, община Белоградчик
През средните векове до селото е имало крепост и лятна резиденция на Иван Срацимир. В писмените извори манастирските развалини са посочени в м. Орлова падина.
Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в село Салаш (община Белоградчик) е един от най-старите и значими храмове във Видинската епархия. Построена е през 1843 г. с доброволни средства и труд на местните жители. Храмът е вековен културен център, който ежегодно събира миряни за храмовия си празник на 15 август. Вътрешността на църквата е украсена с икони от XIX век, дело на майстори от периода на Българското възраждане.
 |
| Храм "Успение на Пресвета Богородица", 1843 г. |
17.Суходски манастир "Св.Архангел Михаил"
Местопложение: с. Долни лом, община Чупрене
На 5 км от с.Долни лом е манастирището "Св.Архангел Михаил", белязано с оброчен камък.
Предполага се, че е построен през XIII в., по времето на българския цар Иван Асен II (1218 – 1241 г.). Разполагал е с няколко църкви и параклиси, накацали по съседните хълмове. Легендата разказва за архиепископската църва „Св. Арахангел Михаил‟(м. Савичова чука), църквата „Св. Петър и Павел‟ (м. Средно селище) и „Св. Панталеймон“ (м. Подолие) – разрушени, и църквата „Св. Параскева“, край Горни Лом (тя още съществува). Манастирът е разрушен при падането под османска власт (с изклчение на цървата Св. Параскева, която е била умишлено затрупана). Опитите за възстановяване били неуспешни. Според легендата монасите, оцелели след пожара и наводнението (имало е и наводнение на река Лом) са прехвърлили Балкана и се подслонили в с. Долна Каменица (Сърбия) в манастира „Св. Богородица‟, който бил част от суходската обител. Там са отнесли и част от църковните книги.
Църквата „Света Троица“ (наричана от местните и „Свети Дух“) е ценен паметник от епохата на Възраждането. Изградена е в периода 1845 – 1848 г. със средства и труд на местното население. Вътрешността е богато изрисувана със стенописи, които включват детайлни сцени и фигури на светци.
 |
| Храм "Света Троица", 1847 г. |
18.Лагошевски манастир "Св.Георги Победоносец"
Местопложение: с. Лагошевци, община Димово
Мястото на този изчезнал манастир се сочи от местните хора на около 500 м. от селото, в м.Манастирището. Наблизо е имало манастирско кладенче и на нейното място през 1967 г е построена чешма. Данните сочат за малък манастир, разрушен по време на Белоградчишкото въстание през 1850 г.
19.Манастир "Св.Георги Руян"
Местопложение: с. Орешец, община Димово
Сведения за Орещец и църквата Св.Георги се срещат в 3 турски регистъра на Видинския санджак. Село Орешец е възникнало около изоставената манастирска църква. Предполага се, че манастирът е престанал да съществува след падането на Видинското царство през 1396 г. Спорни са тезите за неговото възникване - 9 век,
Съществуващата църква е от 1866 г, строена от дебърски майстор и изографисана от тревненски иконописци.
 |
| Храм "Св.Георги", 1866 г |
20. Синаговски манастир "Св.Троица"
Местопложение: с. Синаговци, община Дунавци
Манастирът е построен от Михаил Шишман (1277-1322) и е разрушен по време на османското нашествие. Има хипотези, че манастира е просъшествувал до' 1720 г.
През 70-те години на 20 в, върху аязмото на манастира бил изграден ресторант. Вероятно манастира е бил епископска резиденция, тъй като в преданията е наречен Владишки манастир.
Църквата в селото е "Св,св.Константин и Елена"(1885 г).
21.Манастир "Рождение на св.Йоан Предтеча"
Местопложение: с. Яньовец, община Димово
Намирал се е в живописна котловина, на 3 км от селото. Бил е средновековен манастир, разрушен през 17 век. През 1931 г. иманяри разкопали основите на манастирската църква и намерили олтариния камък. Празникът на манастира бил Еньовден (Св.Йоан Предтеча), откъдето идва името на селото.
22.Манастир
Местопложение: с. Търговище, община Чупрене
В близост до селото се е намирал голям средновековен манастир от 11-12 в. Градежът на манастирската църква бил от червен камък и ако се съди по колоните, тя е била трикорабна.
От материалите на манастира турците изградили наблюдателна кула, Друга част от материалнте по заповед на екзарх Антим, Видински митрополит, били пренесени и използвани през 1871 г. при градежа на енорийската църква "Св.Николай". Тя е обявена за паметник на културата от национално значение. Построена е между 1870 и 1872 г. на мястото на по-стара църква.
 |
| Храм "Св.Николай", 1872 г |
23.Манастир "Св.Георги"
Местопложение: с. Репляна, община Чупрене
Следи от манастири има от двете страни на селото. Те говорят за средноголям средновековен манастир от 11-12 век от едната страна на селото и един по-малък, вероятно скит на другия - манастира "Св.Пантелеймон".
На мястото на по-големия - "Св.Георги" има побит в земята оброчен каменен кръст. От това манастирище е изровена голяма мраморна колона, пренесена по-късно в двора на селската църква.
В околностите на Репляна има руини от средновековна крепост на хълма Градището.
Църквата "Св.Георги Победоносец" е построена през 1885 г, като служи за духовно средище на торлашкото население в региона. В храма се съхраняват ценни икони, характерни за местните иконописни школи от края на XIX век. Те са били обект на внимателна реставрация при обновяването на църквата през 2015 г..
 |
| Храм "Св.Георги", 1850 г. 24.Манастир "Св.Пантелеймон" Местопложение: с. Репляна, община Чупрене Смята се, че този манастир е бил скит на по-големия манастир "Св.Георги", който се намира в другия край на селото. "Св.Пантелеймон" се намира край средновековен път, който е свързвал Монтана с Чупрене. Манастирът датира от 12 в. Разрушен е до основи, обрасъл в храсти и разрушен от иманяри. Оттам са изкопани две сребърни кандила и мощехранителница с дата 1716 г. Намерен е олтарният камък на манастирската църква. 25.Манастир "Св.Кирик и Юлита" Местопложение: с. Чупрене, община Чупрене Руините на този манастир се намират на 2 км от селото. Намерен е престолният камък с надпис "Иисус Христос ще победи". Наблизо до манастирището има аязмо, за което се смята, че лекува очебол. Към манастира според народната памет е имало килийно училище. Ако се съди по развалините на манастирската църква, тя я била градена от тухли и камък и се смята за средновековна. Населението от този район е взело участие във Белоградчишкото въстание през 1850 г и вероятно тогава е разрушен манастира. Централният храм в село Чупрене е църквата „Свети Николай“, която е обявен паметник на културата и е построен през 1847 г. В храма се пазят ценни свободно стоящи икони, датирани от средата на 1800-те години. Над южния вход на църквата се намира старо изображение на патрона на храма, което посреща вярващите. |
 |
| Храм "Св.Николай Чудотворец", 1847 г |
26.Манастирище "Св.Илия"
Местопложение: с. Протопопинци, община Чупрене
Над селото, сред няколко вековни бука е мястото се е намирал средновековния манастир. След изсичането им през 19 в, засадили лозови насаждения и останките от манастира били разрушени от иманярите.
През 1948 г. иманяри открили златно съкровище под каменна икона на св.св.Константин и Елена. В следствие на това били съборени и разрушени четирите огромни каменни кръста, останките от които били прибрани в енорийската църква.
Храмът е издигнат по време на османското владичество /1871 г/. Поради стриктните забрани на тогавашната власт, сградата е построена ниска и вкопана в земята, за да не надвишава височината на турски конник и да не се набива на очи. Повечето оригинални икони са изчезнали или са били унищожени от влагата и времето. Според местни предания е имало стари икони от Възраждането, но те отдавна не са в храма.
 |
| Храм "Успение Богородично", 1871 г. 27.Манастир "Св.св.Петър и Павел" Местопложение: с. Цар Петрово, община Кула Манастирът се намирал до с. Цар Петрово, на левия бряг на Царпетровската река, до извор, служил като аязмо на манастира. Манастирът е съграден преди края на 14 в. и е разрушен при падането на Видинското царство. Бил възстановен и през 1849 г манастира бил благоденстващ. Видинската катедрална църква "Св.Димитър" притежавала значителни средства и откупила от турците останалата част от манастирските земи. През 1935 г. манастирът бил превърнат в детски лагер. Църквата в село Цар Петрово, община Кула, носи името „Св. св. Кирил и Методий“.Това е една от най-големите и внушителни църкви в Северозападна България, като се счита за втора по големина в област Видин след катедралата в областния град. Иконите са дело на известния дебърски зограф Милетий Божинов. |
 |
| Храм "Св.св.Кирил и Методий", 1912 г 28. Скален манастир Местопложение: с. Цар Петрово, община Кула Манастирът се намирал се е в скален масив до с. Цар Петрово, над който има крепост. Скалната църква се е намирала в скалния венец под крепостта. Имало е и параклис, които носел името "Св.Петър". Последното погребение в малкия манастирски некропол е от 1801 г. 29. Средновековен манастир Никипол, "Св.Никола" Местопложение: гр.Видин Намирал се е в самия град, в района между Драматичния театър и река Дунав. Има твърдения, че е създаден по инициатива на царица Ана, съпругата на Иван Срацимир. Предполага се, че в този манастир е била Бдинската литературна школа, като един от най-известните представители е Ромил Бдински. Тук е пребивавал и Теодосий Търновски, на път за Търново. Предполага се, че манастира е разрушен през 15 век с нашествието на турците. По-късно, приемник на този манастир станал друг - манастирът "Св.Пантелеймон". 30. Манастир "Св.Пантелеймон" Местопложение: гр.Видин Това е манастирът, наследил изчезналия средновековен мъжки манасгир Никипол. Автентичната църква е била опожарена от турците през 1560 г. До наши дни е достигнала само църквата, която е изцяло ремонтирана и реставрирана. Намира се на 70-80 м от крепостната стена, в двора на Видинската митрополия. Възстановена е през 1633-1634 г върху основите на старата църква от 15 в. Изцяло е била изписана през 1646 г. Това е станало по времето на митрополит Софроний. Църквата е еднокорабна, вкопана на 1,50 в земята. В нартекса е изписан образът на св. Ромам Бдински, ученик на Теодосий Търновски. През 1799 г. църквата била реконструирана и бил построен параклис на св. Никола. Манастирът просъществувал до Освобождението. Към 1926 г оградата, пристройките и камбанарията били съборени и църквата станала енорийски храм. През 1926 г започнал градежа на църквата "Св.Никола". Иконата на св.Пантелеймон е донесена през 17 в, а през 1823 г е изработен сребърен обков. |
 |
| Храм "Св.Пантелеймон", 1633 г 31. Манастир "Св.Успение на Пр.Богородица" Местопложение: гр.Видин Намирал се е в града, близо до мястото на църквата "Св.Петка". Манастирът е един от 54-те манастири във Видинска епархия. Не се знае кога е бил основан, но е известно, че през 14 в. е съществувал. Според преданието е бил девически, посветен на Божията Майка. След идването на турците е съборен и превърнат в джамия. Тук е била замонашена Ана, съпругата на Иван Срацимир. През 17 в. в чертите на стария манастирски имот била построена църквата "Св.Петка". правоприемница на средновековния манастир "Успение на Пр.Богородица". През 1633 г била изографисана, но фреските силно пострадали по време на наводнение през 1942 г. |
 |
| Храм "Св.Петка Търновска", 1633 г |
32. Манастирище
Местопложение: с.Воднянци, община Димово
Селото е ситуирано на левия бряг на р. Медовница. Останките от зидове в селото, които можели да се видят до 30-те години на 20 в. били смятани от местните хора за манастирски. В селото има 2 местности, които носят имена, свързани с наличието на манастир - Манастирски връх и Манастирски дол.
Църквата в село Воднянци (община Димово, обл. Видин) се нарича „Света Троица“.Построена е през 1857 година.
 |
| Храм "Св.Троица", 1857 г 33. Ранновизантийска епископска църква Местопложение: с.Ботево, община Видин В селото са разкрити темелите на еднокорабна църква от типа "свободен кръст". Църквата е датирана от първата половина на 6 в. и е разрушена в края на същия век. Предполага се, че тази църква е била в тясна връзка с град Рициария. Риациария е бил опустошен през 442 и 447 г от хуните, а след това през 586 г от аварите. |
Няма коментари:
Публикуване на коментар